Как е изглеждал Припят преди нощта на 26 април 1986 г.?
Намиращ се на 90 км от Киев, Припят е сравнително млад град. Основан е през 1970 г. За работниците в атомната електроцентрала в Чернобил, която е на 2 км от града. Припят е един от 24-те „атомни града“ в Съветския съюз.
Градът има капацитет да приюти 75 хиляди души. Според преброяване преди аварията в атомната електроцентрала, градът има население 48 хиляди души (1985 г.)
Бивши жители казват, че сватбите били обичайно явление. Преди аварията е започнало изграждане на сватбен салон за всички млади семейства, но така и не е завършен.
Според статистиката прирастът на населението е било 15 хиляди души, от които 800 били бебета, родени в града. Останалите идвали от всички краища на СССР.
В града имало 5 училища с повече от 5000 ученици в тях.
Работата по изграждането на атомната електроцентрала в Чернобил започва в годината на издигане на града – 1970 г.
Както подобава обичаят във всички съветски строеве, строжът на града се случва благодарение на дружните и ударни усилия на „суперпродуктивни бригади“. Млади хора от цялата страна идват да дадат своя принос в строежа на Припят.
Градът се намира по поречието на едноименната река в Украйна.
Животът в Припят, въпреки, че е изграден специално да приюти хората, работещи в електроцентралата, не се различава по никакъв начин от останалите съветски градове.
Градът разполага с всички необходими удобства.
Добре зареден е с храна.
Спокойният живот в града приключва следобяд на 27 април 1986 г. След заповед за евакуация. В 2 часа автобуси започва да извеждат хора от града под полицейско наблюдение. Първоначално е обявена временна евакуация, но хората така и не се връщат по домовете си.
Експлозията на 4-ти реактор в Чернобил се случва през нощта на 26 април 1986 г. Двама души са убити на място, а мнозина инженери умират в последствие от поглъщането на радиоактивни частици.
След евакуацията на Припят и близките градове, зона с радиус 30 км около електроцентралата е обявена за неизползваема и е отцепена.
Избухналият реактор в момента е обграден от бетонен „саркофаг“. Другите три реактора са деактивирани.
Припят: историята на един красив град преди аварията в Чернобил
В продължение на 16-годишното си пълноценно съществуване украинският град Припят е парче съветски рай.
Градът е издигнат от бригади през 1970 г. и целта му е да приюти десетките хиляди работници в бъдещата атомна електроцентрала в Чернобил. Всичко върви отлично според демографските и икономически показатели. Населението расте, раждат се бебета, има изобилие на стоки и услуги, а самите хора казват, че дори не са осъзнавали, колко потенциално опасно е да работиш в АЕЦ.
Така до нощта на 26 април 1986 г. или по точно два дена по-късно. Два дена след избухването на 4-ти реактор на атомната електроцентрала в Чернобил населението на Припят е евакуирано и изселено. Хиляди хора, привързани към домовете си, така и не се завръщат в тях.
За всички изселени е построен нов град – Славутич. Първите му жители се нанасят през 1988 г.
Смята се, че причина за аварията е комбинация от конструкцията на реактора и човешка грешка. Според Световната радиоактивна асоциация, до днес това остава най-лошата неконтролируема атомна авария в света.
Отцепената зона е с площ почти колкото Люксембург, като 2600 кв. км, намиращи се в Украйна и Беларус са неблагоприятни за обитаване в следващите 24 хиляди години. Данните сочат, че близо 5 милиона души все още живеят на „заразена“ почва в Украйна, Беларус и Русия.
На този фон обаче се откроява и друга тенденция – тази на „черния“ туризъм. Напоследък Чернобил и Припят стават все по-популярни туристически дестинации. Още през 2011 г. радиоактивната зона е обявена за туристическа атракция. Ежегодно тя е посещавана от повече от 10 хиляди туристи. Някои компании дори предлагат нощувки за онези, които се осмеляват да прекарат повече време в градовете.
Днес Припят е призрачен град. Град на носталгия, на разруха, на внезапно и безвъзвратно приключил живот. Куклите все още „гледат“ под прахта на отронените мазилки, басейнът е просто дупка в сградата, а улиците приличат на горски пътеки, по които ходят животни, но не и хора. Към сто пенсионери (според статистиките) се връщат в зоната и до днес живеят там.
Не е трудно да намерите снимки на припят днес. Как е изглеждал обаче Припят преди нощта на 26 април 1986 г.? Вижте в галерията горе един останал в миналото град, който продължава да живее свой собствен живот и до днес, точно 32 години след аварията в Чернобил.
