Премиера на „Бурунданга“ в Сатирата
В сатиричен театър „Алеко Константинов” – камерна зала „Методи Андонов”, на 20 май 2014 ще бъде премиерата на „Бурунданга“ от Жорди Галсеран. Преводът от каталонски е от Нева Мичева, а постановката и музикалната картина са дело на Петър Денчев. Сценографията е на Теодора Лазарова. В постановката участват Силвана Пишимарова, Петър Лъджев, Надя Стефанова, Пламен Великов, Тодор Близнаков и други.
„Какво е истинското ни лице? Съществува ли нещо, което може да ни извади извън комфорта на собственото ни съществуване дотолкова, че да преобърне нашите избори? Нищо друго освен истината. Истината, че онова, което експонираме върху другите, е проекция на нашите желания, но не и на истинската ни същност. Ролите, в които влизаме, непрестанно ни помагат да просъществуваме до момента, в който се разрушат. Това разпадане открива истинското ни лице, докато открием новата си роля. Бурунданга, тайнственото вещество – серумът на истината, ще ви отведе там, където не сте очаквали. В една взривоопасна смес, където любовта не е възможна, където баски терористи отвличат невинни хора и приятелството се разпада.“ Коментира за постановката Петър Денчев.
Бурундангата (или скополаминът) е един от най-опасните наркотици. Тя лишава човекът от свободна воля, въпреки че той се намира в съзнание и е адекватен, но всъщност напълно губи контрол над постъпките си и се подчинява на всички въпроси и заповеди. От медицинска гледна точка бурундангата е идеалното вещество при извършване на престъпление. Невробиолозите твърдят, че напълно изключва паметта, без да засяга другите функции на мозъка и умствените способности. Тя няма мирис и вкус, а въздействието й е почти мигновенно. Бурундангата се извлича от бругмансия, която расте в Колумбия, Еквадор и Венецуела. Това е висок храст, понякога достигащ размерите на дърво, с увиснали ароматни цветове. Заради красотата му в наши дни се разпространява като декоративно растение почти в целия свят. Още в миналото индианците са употребявали скополамина в различни ритуали на общуване с предците, както и за медицински нужди. През 20 в. наркотикът се използва по време на разпити като „серум на истината“. Днес скополаминът в нищожни дози се включва като съставка в някои легални лекарства – успокоителни и предпазващи от морска болест.
Жорди Галсеран е роден на 5 март 1964 в Барселона.Завършва каталонска филология. Пише пиеси от 1988 и режисира сам някои от най-ранните си текстове с любителски трупи. През 1995 две от творбите му, „Верига от думи“ и „Дакота“, печелят няколко театрални конкурса и започват да се поставят по най-престижните сцени на Испания. „Верига от думи“ първа прескача националните предели и е представена в Буенос Айрес, Меделин и Маями. През 2003 „Методът Грьонхолм“ достига безпрецедентен за новата иберийска драматургия успех. От първата си постановка насам комедията е в афишите на театрите по света и е гледана от над милион зрители. Сред по-новите произведения на Галсеран са „Карнавал“ (2005), „Канкун“ (2007), „Бурунданга“ (2010) и „Кредитът” (2013).
Галсеран определя себе си като автор, който работи бавно и спокойно, понякога до две години върху пиеса. Неговата драматургия се отличава с добра сюжетна структура, прецизно изграден диалог и засягане на актуални проблеми в отношенията на персонажите. Също така се откриват характерните жанрови елементи присъщи на киното – психотрилър и фентъзи.
Петър Денчев завършва режисура за драматичен театър в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 2010 при проф. Здравко Митков. Неговите учебни представления „Смъртта и Дяволът“, „Схватки“ и „Слугините“ са участвали на различни театрални фестивали в Сърбия, България и Косово. „Жената от миналото“ по Роланд Шимелпфениг (ДКТ – Пазарджик) е неговият дебют на професионалната сцена. Поставя „Карнавал“ от Жорди Галсеран и “Ромео и Жулиета” по У. Шекспир (ДТ – Стара Загора, 2012). „Медея“ по Еврипид, Ануй, Драйер и Бродски (ДТ – Русе, 2012) и „Морски пейзаж“ от Едуард Олби (НТ „Ив. Вазов”, 2013) са последните му театрални проекти. Автор на сборника с разкази „Истории в минало време“ (2011). Последната му книга е романът „Тихото слънце“.
