Често се твърди, че "SOS" - сигналът за бедствие, подаван от изпаднали в беда кораби в морето - означава "Спасете душите ни" или "Спасете нашия кораб" (съответно "Save Our Souls" и "Save Our Ship”), но това не е съвсем вярно.
Когато сигналът е разработен за пръв път в началото на 20-ти век, той е избран просто защото има характерна последователност, когато е произведен на морзовата азбука: три точки / три тирета / три точки: ▄ ▄ ▄ ▄▄▄ ▄▄▄ ▄▄▄ ▄ ▄ ▄
Буквите не означават нищо конкретно, просто са лесни за изпращане и получаване в морзов код. Ако се паникьосвате на борда на потъващ кораб, последното нещо, което искате да изпратите, е сложен код, който би бил труден за прослушване и лесно би могъл да бъде изтълкуван погрешно от получателя.
"SOS" се асоциира с преждеспоменатите фрази едва след като е широко разпространен. Това е пример за обратен акроним - когато дума или фраза е пригодена за вече съществуващо съкращение.
Преди да се въведе универсален сигнал за бедствие, различните държави и телекомуникационни организации използват различни сигнали - което се оказва крайно объркващо и неефективно в глобализиращия се свят.
През 1904 г. телекомуникационната компания "Маркони" се опитва да въведе кода за бедствие "CQD", който означава "Търся ви. Бедствие!" или "Всички станции. Бедствие!" (съоетветно "Seeking you. Distress!" и "All stations. Distress!") Междувременно САЩ използват "NC", което означавало "Обадете се за помощ без забавяне" ("call for help without delay"), а европейските кораби използвали различни кодове.
За да се гарантира, че обречените кораби няма да се "изгубят в превода", Международната радиотелеграфна конвенция през 1906 г. предлага "когато са в беда, да използват следния сигнал: ▄ ▄ ▄ ▄ ▄▄▄ ▄▄▄ ▄▄▄ ▄ ▄ ▄ , повтарян на кратки интервали". Предложението е прието и влиза в сила през 1908 г., въпреки че е необходимо известно време, за да могат моряците по света да го приемат.
Първото документирано използване на сигнала "SOS" от страна на САЩ е през 1909 г., когато Теодор Хаубнер подава сигнал за бедствие на парахода Арапахо край нос Хатерас в Северна Каролина. Въпреки това Хаубнер изпраща и стария "CQD", в случай че сравнително новият сигнал не бъде разпознат.
Когато на 15 април 1912 г. Титаник се сблъсква с прословутия айсберг, старшият оператор на безжична връзка Джак Филипс първоначално изпраща сигнал "CQD". Неговият младши помощник Харолд Брайд шеговито предлага да опитат и новия "SOS". "Това е новият сигнал и може би е последният ти шанс да го изпратиш", казва Брайд на Филипс, според доклад на "Ню Йорк Таймс" от 1912 г. Но макар зовът за помощ да е засечен от околните кораби, явно е било твърде късно.
"SOS" все още е широко признат като стандартен сигнал за бедствие през 21 век, въпреки че морзовата азбука отдавна не се използва като средство за морска комуникация.
