Наведох се. Земята ме зачена

Седя и си задавам въпросите: „Кога пораснах толкова?”, „Къде е онова малко момиченце, неразбиращо ка...

Намерих го. Или той ме намери. А може би "намирам" изобщо не е правилната дума.

Влизай, влизай, момче. Е, гледай ти работа! Казваш, Илийчо те изпраща. Разбрах, иска дебелата фланел...

Дъхът му беше студен и бавно пронизваше цялото ми тяло, все едно забиваше игли в сърцето ми, но аз в...

„Добро утро!” - каза стената – „Как спахте, г-це?”. Тя натисна копче на корема си с надпис „Прозявка...

Пуснах отново записа от сесията. Имаше нещо в него, което ме притесняваше. През цялата си дългогодиш...

Бидейки човек традиционален и доста глуповат, използвам винаги едни и същи маршрути, когато отивам н...

Как ми се иска да докосна с длан кожата на бедрото й, изглежда като бяло тесто...

Сърцето ми крепи го нишка тънка

Имало едно време един червен молив. Той бил съвсем обикновен. Нямал си гумичка на върха и дори по дъ...

Лола беше момиче на 15 годишна възраст, с черна коса и изумрудено зелени очи, с бледо лице и леки лу...

Годината е 2436 или 263 след изчезването на водата. Земята е пустиня, милиони километри пръст и камъ...

Вече надхвърлих годините, на които баща ми си отиде. Тогава се роди малкият ми син. Татко научи, но...

Кръстопътищата са едни много специални места. Обикновено героят на историята попада на един такъв кр...