Ингрид Бергман казваше, че щастието се състои в добро здраве и лошата памет. Науката потвърждава последното, съзнавайки, че мозъкът работи активно за това дарява някои неща.
Хората с еидетска т.е. "фотографска памет"са много малко а и те казват, че живеят в ад. "Мнозина смятат, че това е дарба, но за мен е само товар. Всеки ден отново минавам през целия си живот и това ме подлудява казва", един от тях. Малобройността на такива хора се дължи на ефективността на еволюцията. Заради адаптивните цели, ние съхраняваме и помним само това, което ни е важно.
Екип "Фантастика" от университета в Базел смята, че мозъкът трябва да забрави маловажната информация, за да остане ефективен. Същия екип смята, че в обратен случай, най-вероятно би предизвикал тежки психически разстройства.
Техните констатации показват, че мозъкът не работи пасивно, а активно за да запази здравето си активно се старае да забрави. В изследването на прости форми на живот, този екип е успяла да идентифицира протеин, който е отговорен за изтриването на ненужните данни. Това е т.н. Мусаши протеин.
Според някои други мнения, никога не се работи за пълно заличаване на информация, но тяхното мнение бива замитано под килима,
