Мишел Байром е била на 42 години, когато е наела килър за съпруга си. Семейството живеело в градчето Тишоминго, окръг, Мисисипи. Байром е била арестувана от полицията на 4 юни 1999 година и осъдена на смърт година и половина по-късно. Искането е 57-годишната Мишел да бъде екзекутирана със смъртоносна инжекция. Все още около случая има много въпросителни.
Едуард Байром-старши е бил смъртоносно прострелян в дома си, докато жена му е била в болница с двойна пневмония. Според обвинението, Мишел Байром, синът й и неговият приятел Джои Гилис са направили заговор за убийството на бащата, като Мишел Байром е смятана за „мозъка“ на плана. Основната причина за това вярване е, че след убийството Едуард-младши първо е отишъл в болницата при майка си, за да я информира и часове по-късно е сигнализирал на телефон 911. Прокуратурата заявява, че Мишел е щяла да вземе 150 000 долара от застраховката на мъжа си и да плати 15 000 долара на Гилис за фактическото убийство. Само че, по време на следствието, барут е бил открит единствено по ръцете на Байром-младши. В интервю за CNN, Гилис заявява, че е невинен и Байром-младши го е използвал като пионка. Гилис е бил освободен от затвора през 2009 г., след като излежава присъдата си за заговор за извършване на предумишлено убийство и съучастничество.
Главният въпрос, който повдигат адвокатите днес е, че синът на осъдената, в писма до майка си в затвора, както и пред психолог, недвусмислено е признал, че не веднъж, а цели четири пъти е заплашвал баща си, че ще го убие. Причината за лошите взаимоотношения в семейството са били побоищата, които бащата е нанасял на майката и на детето.
Според Центърът за обществена политика на Мисисипи, съдебните заседатели не са чували нито веднъж признанията на Едуард-младши за конфликтите с баща му, тъй като по време на делото синът е свидетелствал срещу майка си. В една от изповедите си пред нея, Байром-младши е описал как е убил баща си в пристъп на ярост, след като той го нарекъл „копеле“ и му казал, че не му пука за него. Младши написал в писмото: „Баща ми ме удари за последен път днес“.
Подозренията са, че Байром-младши е прострелял баща си с възстановен 9 мм пистолет от Втората световна война, който принадлежал на дядо му. Въпреки това, днес той е свободен човек. Открил е религията и учи изобразително изкуство в Ню Орлиънс.
Ако бъде екзекутирана, Мишел Байром ще стане част от само двата процента жени, които са лишени от лишени от свобода и осъдени на смърт в САЩ.
Същевременно, днес „Амнести Интернешънъл“ публикува доклад, в който се казва, че с почти 15 процента се е увеличил през 2013 г. броят на екзекуциите по света. Според наличните данни миналата година в световен мащаб са били изпълнени 778 смъртни присъди (при 682 през 2012 г.).
В тази цифра не са включени хилядите екзекуции в Китай, където този вид информация е държавна тайна. Според доклада най-многолюдната страна в света продължава да екзекутира повече хора, отколкото всички останали страни взети заедно.
Основен дял за увеличението на екзекуциите през 2013 г. имат Иран и Ирак, като при тях дадените числа дори са занижени. В Иран миналата година са изпълнени 369 смъртни присъди, а в Ирак – 169. Саудитска Арабия се нарежда четвърта със 79 екзекуции, следват САЩ с 39 и Сомалия с 34 екзекуции.
В Индонезия, Кувейт, Нигерия и Виетнам е било възобновено изпълнението на смъртни присъди, а в Северна Корея, Иран, Саудитска Арабия и Сомалия се извършват публични екзекуции, посочва докладът. Броят на изпълнените смъртни присъди в обхванатите от хаос Сирия и Египет не може да бъде потвърден.
По данни на „Амнести интернешънъл“ в света има над 23 000 души със смъртни присъди.