Музикалната акция на Chronicle продължава със селекция на Димитър Димитров (@McPhisto38) - IT Consultant в Image Business Solutions Ltd..
И аз бях поканен от Александър Николов (@tourbg ) да се включа в инициативата да споделя любимите си песни. Първият ми касетофон ми купиха през 1978 и от тогава се събират 36 години и много любими песни:
Depeche са най-любимата ми група за всички времена, бил съм на 5 техни концерта и реално мога да изброя поне 50 любими техни парчета, но Strangelove и албумът Music for the masses за мен са квинтесенцията на групата - студен синтетичен звук, самовглъбени текстове, мрачна визия. Наскоро текстовете на Мартин Гор бяха определени за най-софистицираната поезия в едно изследване.
През годините в моя Топ 3 за първото място се борят 3 групи - абсолютно същото, което написах за Depeche мога да напиша и за U2. Achtung Baby съм го въртял до полуда на една касетка от Unison - и сега пея на глас заедно с Боно, когато пуснат нещо по радиото.
Логично в Топ 3 - а това е най-романтичната и най-светла песен в иначе мрачния Disintegration от 1989г.
Късно открих Joy Division - някъде в края на 90-те, но това е една от песните, които са ме докосвали най-дълбоко.
Еманация на британското за мен.
Когато за пръв път чух тази песен на Нирвана стоях безмълвен поне 5 минути - музиката никога нямаше да бъде същата.
Първият ми спомен за Крафтверк е от началото на 80-те и един ролков магнетофон на съученик, от когото презаписвахме - без тях нямаше да съществува електронната музика в сегашния си вид.
През 2013, когато отивах на #ДАНСwithme, за да протестирам срещу #КОЙ в слушалките ми звучеше тази песен.
Още една типично британска група и най-емблематичното им парче. Няма как да не затанцуваш.
Това е модерният поп за мен, заедно с всички други скандинавски групи - Robyn, Royksopp и т.н.
Още едно любимо съвременно ретрофутуристично парче.
