Мислех да започна с това колко е сложно да пиша сама за себе си, но кого ли лъжа. В интерес на истината, повечето ми писаници са свързани със случки от живота ми, но да определя, най-готината музика от най-готината музика (защото аз друг вид не слушам), ми е мъничко сложно. За човек с много непостоянни вкусови вълни, слушам какво ли не, и в скромния ми списък, най-вероятно, всеки може да открие нещо за себе си.
Тръпки ме побиха още от първата дума. О, каква ирония, той точно за това и пее. Благодаря от все сърце на Баз Лурман, който ме запозна с творчеството на този магьосник.
Една от любимите ми песни на Роулинг Стоунс. И да, признавам си, Мик Джагър го смятам за секси – осъдете ме!
Защото пиша това в момента, докато съм в сива тишъртка с лика на Джим Морисън. Не просто музикант, а поет.
Макар че, светът я изгуби преди само 3 години, ретро звучението й я поставя в топа от легендарните певци.
Предупреждавала съм и преди, ако тези двамата се разведат, ще ми трябва една седмица отпуска, да скърбя.
От много време ми звъни с това парче телефона, и все още не ми е омръзнало. Явно ми е любимо. Това, че знам наизуст текста, също подсказва за това.
Защото това е от най-гениалния му албум и вече изгубих бройката в на колко филми саундтрака фигурираше.
Защото трябва да се смили над нас и да ни праща още рап от небесата.
Лекарство за душата ми.
На първо място е Едит Пиаф - грандиозната, неповторима и разтърсваща. Една песен за това как не трябва да съжаляваш за нищо и как винаги можеш да започнеш от нулата. Ето нещо, над което да се замислите в Новогодишната нощ. (Плюс имам и татуировка на ръката с името на песента).
