Тежестта на короната: Алфред Велики – Образцовият крал
Още от Античността короната е символ на властта. Лавров венец, източна диадема или регалия, изработена от благороден материал – това безценно украшение е било поставяно на главата на управляващия, а останалите са коленичили пред него. В името на короната са били погубвани милиони животи и се е прекроявала хилядократно картата на света.
В поредица от текстове ще ви запознаем с едни от най-интересните владетели в световната история. Някои са водели държавите си до небивал възход, Златни векове и неподозирано обширни граници. Други са пропилявали богатствата и енергията си в преследване на химери или са заличавали постигнатото от предците си. Добри, зли, коварни, пресметливи, благородни или благочестиви, всички те са носели бремето на управлението и отговорността за благоденствието на своите народи.
Остров Великобритания е деветият по големина остров в света. Неговите повече от 209 хиляди км2 са дом на Англия, Шотландия и Уелс. Картата му обаче не винаги е изглеждала по този начин. През Средновековието, след като римляните напускат островните ширини, бритите се сблъскват с нова, по-голяма миграционна вълна – тази на англосаксонците. Дошли, за да им помогнат срещу техните съседи, но харесали новата суша, тези преселници започват да се заселват в благоприятните крайречни райони и да се налагат като елит сред по-старите уседнали племена. Но те не са единствените, които изпитват апетит към острова. В края на VIII в. брити и англосаксонци се сблъскват с нов противник – викингите. Тяхната инвазия разрушава крехкото политическо равновесие на острова. През 867 г. под тяхна власт пада кралство Нортумбрия, а две години по-късно и Източна Англия. Само кралство Есекс остава свободно, но притиснато в ъгъла от мощта на викингите.
Историята на Острова би била коренно различна ако в този момент на историческата сцена не се появява владетел, който не само успява да отблъсне нашествениците, но и спира тяхната инвазия като започва постепенно освобождаване на завзетите от тях територии. Той е наричан „казващ истината“. Описват го като смел, изобретателен и благочестив човек. Бил е щедър към църквата, високо ерудиран и справедлив към народа си. По-късни автори от XVI в. прибавят към името му „велики“, с което той остава в историята като един от двамата британски владетели с това прозвище. Съвременниците му, легендите и дори по-късните хроникьори и историци го величаят. Макар и да не е обявен за светец, според сведенията, той е изтъкан само от качества и добродетели. Самото му име Алфред означава „мъдър“.
Точната година на неговото раждане не е известна, но се смята, че е в периода 847-849 г. в кралския дворец в Уонтич, Оксфордшайър. Той е най-малкото от шестте деца на краля на Есекс – Етелулф и съпругата му – Осбурга. Името на баща му означава „благороден вълк“ и е бил уважаван владетел. Според хрониките, майка му е изключително изтънчена и силно вярващата благородна дама. Още от най-ранна детска възраст, Алфред показва увлечение по ученето като любимият му предмет е литературата. Бързо се научава да чете и дори се смята, че е знаел наизуст цял том с англосаксонска поезия, който рецитирал. Когато е около 5 годишен той поема на поклонение към Рим, заедно с баща си. Покръстен е от папа Лъв IV и прекарва известно време в двора на франкския крал Шарл Плешиви. Скоро след като се завръща от това пътуване, майка му умира и баща му се жени повторно.
За съжаление, крал Етелулф също не надживява с много години първата си съпруга и умира, когато Алфред е около 10-годишен. Според последната му воля, тронът му се заема от най-големият му син – Етелболд. След това в реда на унаследяване са останалите му синове. Алфред, като най-малък, изобщо не е трябвало да поема властта, той дори рядко се споменава в хрониките по време на управлението на двамата си по-големи братя. Съдбата обаче има други планове.
Синовете на „Благородния вълк“ оцеляват за кратки периоди на престола. След смъртта на първите двама братя, на власт идва третият – Етелред, който е едва 18-годишен. Той решава, че трябва да подсигури трона като дава на Алфред титлата– „секундариус“, което означава „наследник“. Двамата са близки и често излизат на бойното поле рамо до рамо. Викингите са завладели вече Нортумбрия и Източна Англия и искат да добавят към териториите си и Есекс, затова от края на 60-те години на IX в. те започват да нахлуват в земите на кралството. Славата на Алфред като смел воин се разнася през 871 година, след победата над викингите при Ашдаун. Няколко месеца по-късно обаче саксонците понасят тежко поражение в битката при Мертон, след което Етелред умира и на трона се възкачва 23-годишният Алфред.
Идването му на власт става в тежък за Есекс период. Саксонците губят от викингите битка след битка. Тогава се проявява далновидността на новия владетел. Той решава да действа с дипломация, за да може да прегрупира силите си. Алфред сключва примирие с викингите, които завземат Лондон и по-голямата част от Острова. След около 5 годишно примирие, атаките на нашествениците се подновяват. Те дори се опитват да убият Алфред, но той успява да се измъкне от засадата, заедно с част от своите приближени. Решаваща се оказва битката при Едигтън, където викингите са обърнати в бягство и обсадени в тяхната крепост Чипенхам. След като почти умират от глад, те склоняват на примирие. Едно от условията им е техният владетел Гутрум да приеме християнството. Алфред става негов кръстник. Примирието „Дануол“ прокарва граница между владенията на саксонците и викингите по линията на р. Темза и р. Лея и следващите няколко години са относително мирни. Викингите властват на север и изток, а саксонците взимат Кент, Западна Мърсия и Есекс.
В края на 80-те години на IX в. сблъсъците между двата народа се подновяват, този път основно по вода като богинята на победата каца на рамото ту на единия, ту на другия владетел. През 886 г. Алфред успява да завладее Лондон и започва да използва титлата „крал на англо-саксонците“. През 90-те години на IX в. викингите отново се опитват да атакуват Есекс, но са спрени от вече разработената от Алфред мрежа за защита.
Успешната външна политика на Алфред нямаше да е възможна без реформите, които той извършва във вътрешнополитически план. Дългата поредица от поражения от страна на саксонците през 60-те и 70-те години на IX в. кара Алфред да преосмисли действащата до момента военна структура в кралството. Воините му обикновено излизат срещу врага като стена и бавно напредват към противника. Алфред черпи познание от стратегията на франките, в чийто двор е бил като дете. Той създава мрежа от съгледвачи. Също така създава постоянна полева армия, а не разчита на благоразположението на земевладелците да изпращат войници. За да може да се справи с морската мощ на викингите, Алфред започва изграждането на флот. Корабите са преустроени, вдъхновени от тези, използва от древните гърци и римляни. Новите плавателни съдове са по-дълги, стабилни и бързоподвижни.
Алфред решава да заложи и на силна дефанзивна тактика. За тази цел изгражда крепости по цялото протежение на границата на Есекс. Те се издигат на мястото на стари римски градове, за да се използват вече положените основи и огради, около които се прокопават ровове. Той залага на тактика, при която изпраща малки отряди, които бързо да могат да се връщат до разположени наблизо крепости. Тази система става известна като „бургска“, от думата за крепост. Самите бурги се свързани помежду си посредством мрежа от пътища, които подпомагат по-бързото придвижване на войските и при необходимост – по-бързото свикване на армията.
Военната реформа изисква промяна и на съществуващата дотогава административна политика. Алфред въвежда задължителна данъчна и наборна система. Тя се базира върху продуктивността на дадения земевладелец. Той е длъжен да обезпечи т. нар обществени товари – военна служба, строителство на крепости и поддръжка на мостове. Изчислява се на база „хайд“ или минимума земя, която земевладелецът трябва да има, за да обезпечи семейството си.
Алфред въвежда и кодекс със закони, разделени в 120 глави. Част от тях са вече утвърдени, но до този момент просто не са били записвани. Други той отхвърля по свое усмотрение или по съвет на приближените си. Религията и 10-те Божи заповеди заемат важно място в тях. Самият брой 120 идва от възрастта на Моисей, когато умира. Алфред настоява съдиите да са добре образовани, да имат остър ум и да знаят тези закони. Ако не притежават някое от тези качества, той ги смята за негодни за поста.
Любовта му към учението остава за цял живот и именно заради това той смята, че образованието е неизменна част от развитието на кралството. Той построява повече начални училища, където се преподава на английски език. По нареждане на краля започва и усилен превод на книги на английски език, които той смята за изключително важни. Учените ги характеризират като „Алфредиански“. След началното си образование, който реши може да продължи духовното си обучение на латински език. Алфред дори организира училище в двореца, където собствените му деца да се обучават. За него образованието е също така и път към бъдещото обединение на всички англосаксонци. Именно при неговото управление започват промени в тази посока. Той нарежда да се започне записването на Англосаксонска хроника, която олицетворява идеята за обединение и е един от водещите извори за този период.
Освен изключително образован, Алфред е описван и като красив и обаятелен. Той е мъдър, с добри обноски и образцово поведение. Носел със себе си малък тефтер, където записвал религиозни псалми и молитви. Още преди да стане крал, Алфред се жени за Елсвита, която е дъщеря на благородник от Мърсия. Заедно те имат много деца, но само пет доживяват до зряла възраст. Едно от тях е бъдещият престолонаследник – Едуард Стария.
Алфред издъхва на 26 октомври 899 г., когато е около 50-годишен. Смята се, че умира от естествена смърт. През целия си живот той страда от стомашни проблеми, които съвременните учени оприличават на симптоми на болестта на Крон или на хемороиди. Преди да умре той дарява средства за построяването на абатство, в което да има и своеобразен мавзолей за него и семейството му. Тленните му останки остават там в продължение на повече от 200 години. След идването на Уилям Завоевателя, абатството е разрушено. През следващите столетия останките му сменят местоположението си няколко пъти и дирята им се губи в следите на историята. През 2014 г., при разкопки близо до абатство Хайд, е открита кост, която се смята за принадлежаща на крал Алфред.
Макар и да не се знае точното място на неговото погребение, за да се постави надгробна плоча, постигнатото от Алфред оставя дълбок отпечатък върху историята на Острова. Той спира нашествието на викингите и полага основата за обединението на Англия в една англосаксонска държава. През периода на Реформацията той е възвеличаван, тъй като е искал да наложи употребата на английски език. През XVIII в. се изгражда своеобразен култ към личността на този крал, който е започнат от принца на Уелс – Фредерик. Алфред е описван като „най-благият, най-справедливият, най-благотворният от английските крале“. През XIX в. името му започва да се възприема като основател на нацията и на нейните основни институции. Днес негови статуи се извисяват както на територията на Великобритания, така и в САЩ, а в памет на неговата обширна образователна политика, името му носят множество училища.
