Майка ми наричаше баща ми Нешка Робева. Не беше свързано с някаква визуална прилика, а с методите му на възпитание. За разлика от Нешка обаче, която е била денонощно в залите, той беше денонощно по сцените. Имаше малко време за мен и го използваше ударно и спартански.
Времето, в което се наричахме пълноценно семейство, бяха дните ни на къмпинг. Компанията на родителите ми беше от артисти и други пияници, които започваха дилемата – мента, мастика или и двете, още откъм десет и половина сутринта. Само баща ми не пиеше. Сутрин правеше йога, после плуваше, после караше сърф, после пак плуваше, а останалите, вече на трети промил, дружески му се подиграваха. Влизаше им в тона, говореха се глупости и ставаше весело. На всички, но не и на мен. Аз треперех, че Нешка ще ме забележи. Тогава тя се сещаше, че трябва да ме научи на бруст, кроул, гръб, бътерфлай, сърф, гребане и морал в рамките на почивката. Пронизваше ме със зелените си очи и аз тръгвах към морето с походка на глист.
Беше ред на тренировката по гребане. Имахме една руска, зелена, надуваема лодка, пробита само на две места, с която той много се гордееше. Подаваше ми греблата и хладно казваше – „Ти си!”. Гледах да спазвам синхрона, защото неодобрението му се усещаше през порите. Сърцебиенето и сухотата в устата ми обаче идваха от друго. Той изчакваше да влезем много навътре и преминавахме към следващия урок за деня – плуване сред медузи. Знаеше, че се страхувам панически и избираше най-плътното ято, сред което да ме накара да скоча. Ако не скочех, ме хвърляше. Вече плувах добре и рискът от удавяне идваше от сълзите ми. Чувах само едно спокойно и хладнокръвно: „Дръж главата отгоре, браво!”. Наградата беше да доплувам до брега, без да докосвам лодката. Абе, педагог!
В лодката обаче имаше и една друга линия. От страх, и в желанието си да отложа момента с медузите, го разпитвах за разни неща. Беше увлекателен, аналитичен и безпрецедентно точен.
Лятото, когато бях на 6, сред приятелите на родителите ми чух нещо. Имаха някакъв лаф и вместо организъм, казваха оргазъм. „Нещо не съм добре днес с оргазма… и т.н.” Използвах тази нова дума в лодката и попитах баща ми какво означава. Съвсем спокойно и почти като на равен той ми обясни: „Нали сме си говорили за мъжа и жената? Има един момент, когато те се обичат, а могат и да не се обичат, събличат се голи и правят секс”, аз кимнах все едно съм правил и той продължи: „Знаеш, че ти имаш пишка, жените имат друг орган, стават едно цяло и по някое време и на двамата им става много хубаво.”
Разказах тази история на същите пияници от тайфата на „Градина” след десет години. Единият от тях, много колоритен, добави: „Абе, по-често му става хубаво само на единия.” Всички избухнаха в смях, аз също се изсмях свойски, но после се замислих какво точно е имал предвид. След броени дни разбрах. Беше словачка. Мостът на дружбата издържа около две минути.