В Камбоджа, проститутките имат две възможности: да станат шивачки или да лежат в затвора. Повечето избират първия вариант, не че е много по-лека от втората.
„Индустрията на създаване на проститутки има няколко нива. На най-ниското са уличните проститутки, които правят орален секс и изкарват по няколко долара. След това са бордеите, салоните за масаж, а на най-високото място са баровете, в които хиляди жени всеки ден си продават телата „, предава Сурош Алви от Vice.
Правителството на САЩ настоява Камбоджа да положи повече усилия в борбата срещу трафика на хора, който е в основата на проблемите с проституцията и сексуалният туризъм. По този повод е била планирана агресивната кампания срещу трафика на хора.
Въпреки това, не може да се каже, че кампанията е успешна, защото има показатели, че привидно положителната кампания се е превърнала в „инструмент за набавяне на жертви на съвременно робство, който произвеждат облекло“.
Момичетата, които са жертви на трафика на хора, при арестуването си имат две възможности. Първият вариант е да приемат предложението да бъдат обучени да работят друга работа. Вторият вариант е да откажат обучението и да се оставят на милостта на корумпираната полиция, която физически ще насилва жените.
Повечето жени избират първия вариант, в който „около хиляда жени всяка година се спасяват от трафика на хора“, както подчертават лидерите на кампанията. Реалността обаче е много по-различна.
„Наскоро разбрахме, че много жени не искат да бъдат спасени. След обучението те биват наемани във фабрики за облекло, а никой не получава заплата, въпреки че става дума за тежка физическа работа, като работният ден е дълъг и на няколко смени“, оплаква се Алви.
„Увериха ме, че обучението ще промени живота ми. Но това място е като затвор“, коментира бившата проститутка Пол Фоли, която наскоро е напуснала работа, след като не е получавала заплата от месеци. Шивашката промишленост в Камбоджа предлага работни места за повече от половин милион души и представлява 80% от общия износ на страната.
Обучението за работа в текстилната промишленост е само нова форма на робство, от което тези жени са искали да избягат. За целодневна тежка физическа работа се плаща само 80 долара на месец.