Опитите с животни – без алтернатива

За защита на животните и срещу научните опити с тях настойчиво се застъпват днес мнозина, припомня Дойче веле. Отказът от тези опити обаче би поставил под въпрос и солидарността с болните хора, пише в комантар за ФАЦ Йоахим Мюлер-Юнг.

Наистина ли са необходими опити с животни? Този въпрос е оправдан. Той може да бъде зададен и по друг начин: например така, както е формулиран в подписката на близо 1, 2 млн. души, поставили под съмнение легитимността на тези опити: имаме ли в нашето просветено и силно облагодателствано общество, което е и силно чувствително към всички етични въпроси, правото да „използваме“ животните – за разрастването на нашето собствено благоденствие?

Eвропейският парламент в момента също разглежда подобни въпроси. Едва ли може да се очаква, че сега действащата директива, която принципно разрешава опитите с животни, ще бъде напълно изоставена в името на етичните принципи. Защитниците на животните обаче се стремят да постигнат именно това, аргументирайки се с морални принципи, постулирани философски още през 70-те години на миналия век от австралиеца Питър Сингър в неговата борбена книга „Освобождението на животните“. Традиционните взаимоотношения между хора и животни, които Сингър изцяло поставя под въпрос, днес са вече доста променени. Това си личи най-ясно от отношението ни към най-тясно сродените с нас създания от животинския свят, най-вече – маймуните. Нима е имало време, когато в морално отношение да сме били по-близо до нашите най-близки биологически родственици, отколкото днес? По времето на Кант, Аристотел и ранните християнски теолози единствено човекът е бил считан достоен за защита. В днешните социални медии обаче животните са истинските „герои“, на тях им се придават човешки черти, а който ги измъчва, е застрашен не само от яростта на тълпата във Фейсбук, но и от строгостта на закона.

Настървена битка срещу науката

Емпатията, т.е. способността ни да съпреживяваме, е основен двигател на организираното движение за защита на животните. Не може да има обаче никакво оправдание за това, че тъкмо от тези среди се води настървена битка срещу науката, която експериментира с животни за целите на фундаменталните биологически изследвания – например за разработването на нови лекарства. Най-нагледният пример за това е случаят с Никос Логотетис, който от дни насам занимава обществеността. След поредица от заплашителни писма, закани за убийство по телефона и продължили с месеци клевети и оплювания, изследователят от Тюбинген беше принуден да прекрати своите хвалени от учените, почти уникални опити с човекоподобни маймуни. И то не, както перфидно твърдят, защото се нуждаел от нови животни, а защото Логотетис беше физически и психически ликвидиран.

Всичко започна с нелегалното проникване на радикален защитник на животните, преоблечен като лаборант, в помещенията на Института „Макс Планк“ в Тюбинген, откъдето по-късно бяха публикувани видеозаписи. Впоследствие се оказа, че начинът на тяхното заснемане, както и предложеното тълкуване са били доста съмнителни. Това обаче не попречи на прокуратурата да започне разследване.

При това не може да става и дума за някакво измъчване на животни. Онова, което често се забравя, е, че няма кафези и клетки със зайчета или птици, които да са подложени на по-педантичен и редовен контрол от тези в научните лаборатории. И дори и да има отделни недостатъци там, те са нищо в сравнение с масовите, невидяни и напълно ненужни издевателства над животните извън лабораториите.

Норми на „оправдание“

Онези, които в наши дни искат да експериментират над животни, и особено над маймуни, са принудени надълго и нашироко да описват мотивите и целите си, както и конкретните условия, в които се намират животните. Те са принудени да аргументират и от етична гледна точка очакваните ползи от всеки конкретен опит с животни – или казано накратко, да обясняват защо подобни опити са „безалтернативни“, както би казала канцлерката, ако някой ден реши да вземе отношение по този въпрос като учен.

Онова, което прави безалтернативни опитите с маймуни, провеждани от Логотетис, и което е извело германските изследователи на върха на световните изследвания в сферата на когнитивните способности на човека, може да се демонстрира чрез един проект, който е от полза не само на болните от Паркинсон или от рак: 10 млн. души ежегодно се подлагат само в Германия на операции с пълна наркоза. И до днес не е изяснено от науката как точно се „изключва“ съзнанието, нито защо след подобни операции много пациенти имат проблеми с паметта, които понякога траят с месеци. Експериментирането с плъхове тук е напълно неподходящо, тъй като частите на главния мозък, които са ангажирани с процесите на помненето, просто не съществуват у гризачите.

Към фундаменталните принципи, спазвани от науката в нейните изследвания, трябва да спадат и онези норми на „оправдание“, породени от „задължителната комплементарност“ на изследванията на хора и животни, за която говори изследователят на човешкия мозък Ернст Пьопел. Затова експерименталните електроди в мозъка на маймуните биха могли да са също толкова необходими и оправдани, колкото и терапевтичните електроди, които междувременно се поставят на хора, за да облекчават страданието им при болестта на Паркинсон или при тежки депресии. Рещаващото е, че трябва да се избягват страданията. Този аргумент, обаче, не играе за съжаление почти никаква роля в настървените кампании срещу учените.

Йоахим Мюлер-Юнг, „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг”

www.faz.net

Всички права запазени! Frankfurter Allgemeine Zeitung, Frankfurt am Main