Новото френско издание Féros изучава еротиката и феминизма чрез изкуство, илюстрации и поезия. То разглежда начина, по който виждаме акта от артистична перспектива. Главният редактор Клеман Галиано посочва, че това е издание за съвременно изкуство, което обаче включва и фетишистки притурки, които хората могат да вземат у дома и да "ползват" в усамотение.
Галиано казва, че заедно с Флоранс Андока са създали Féros като форма на протест, фрустрирани от възхода на "вулгарните", "екстравагантни" и "клиширани" разговори около сексуалността. Двамата издатели оформили своя реакция към темата, оставяйки изкуството да говори само за себе си.
"Хората говорят за всичко, включително и за секса, без реално да се замислят за него, без да имат какво да кажат", обяснява Галиано.
"Най-лошото е, че никой не се интересува наистина. Ако задълбаеш малко по-дълбоко, осъзнаваш, че това, което се случва публично, обикновено възпира хората да бъдат открити, когато останат сами. Защото не е останало нищо за даване. Когато носиш онова, което е вътре в теб, като яке, какво остава вътре? Не много, бих казал", посочва Галиано.
Според него всичко е болезнено банално и нищо не е забранено. Затова и ако порнографията е модерна днес, утре просто ще бъде захвърлена.
Галиано допълва, че прекаленото излагане на показ на сексуалното ще разруши "цялата митология", която го заобикаля. Затова и Féros поставя акцент върху изкуството - начинът, по който артистите виждат сексуалното, запазвайки мистерията.
