Ценителите на покварата, перверзията, провокацията и други здравословни неща няма как да останат безразлични към филми, посветени на порно индустрията. Отношенията между сериозното кино и жанрът на чистата аудио-визуална сексуална стимулация са динамични и плодоносни. (В галерията можете да видите повече за тези филми).
Най-мащабният филм, който предлага интимен поглед към света на порното, е шедьовърът на Пол Томас Андерсън от 1997-а година “Буги нощи”. Тук Марк Уолбърг доказва, че все пак може да играе, изграждайки пълнокръвния образ на млад мъж с огромен пенис, но ограничен ум, призван да стане екранен идол с пасващ като презерватив псевдоним Дърк Диглър.
Бърт Рейнълдс е титаничен като порно режисьора Джак Хорнър – покварен патриарх, който се отнася към снимачния екип на своите евтини мръсотии като към семейство. Джулиан Мур е гениална в образа на опитната порно ветеранка Амбър Уейвс – перверзна персонификация на майчинството и закрилата. А Хедър Греъм просто е екстремно секси като младата стaрлетка, позната с името “Момичето с кънките”.
Филмът е любовно писмо към отдавна изчезналата епоха на порно кината от 70-те години, изтребени от навлизането на видео касетите през 80-те. Андерсън създава богато, нюансирано платно, което напомня на “Добри момчета” на Скорсезе само, че с порно звезди вместо с гангстери.
Другият велик филм, проникващ във влажната вътрешност на порнографските произведения, е вдъхновеният опус на маестро Милош Форман “Народът срещу Лари Флинт”, влязъл в кината година преди “Буги нощи”. Биографичната драма проследява възхода на Лари Флинт и неговата издателска империя Hustler – много по-хард версия на Playboy на Хефнър.
Лари Флинт е обрисуван като перверзен мечтател, който се превръща в неочакван герой на свободата на словото в Америка и печели в съда битката да пълни своите страници с мръснишка сексуална сатира.
Филмът е страстна апология на свободното изразяване, празнува силата на човешкия дух, тържествува върху желанията на плътта. Милош Форман създава изключителен портрет на възбуждащо време, в което хора като Лари Флинт извоюват важни победи на страната на свободата, а Уди Харелсън предлага актьорско откровение в главната роля.
Друга биографична драма за турбулентния живот на ключова знаменитост от света на порното е “Ловлейс” от 2013-а. Линда Ловлейс е един от най-ярките символи на жанра, звездата от върховния порнографски opus magnum “Дълбоко гърло”, възбудил колективното културно въображение през 1972-а година.
В “Ловлейс” Аманда Сейфрид постига много с ролята на Линда – срамежлива тийнейджърка, която се оказва изключителен природен талант в областта на фелациото. Нейният морално развален приятел, изигран великолепно от Питър Саарсгард, решава да капитализира невероятните орални умения на младата Линда и я пробутва на продуцентите на порно проекта “Дълбоко гърло” – нейният пръв и последен “филм за възрастни”.
Традиционно през 70-те години на миналия век зад порно индустрията стои мафията, а историята в “Дълбоко гърло” представлява авангардно парче драматургия – млада дама, която не може да изпита оргазъм осъзнава, че клиторът й е локализиран в гърлото.
Добавете към това и политическите алюзии около пресния президентски скандал “Уотъргейт” и получавате рецепта за модерна класика. И до днес “Дълбоко гърло” остава най-иконичният порнографски филм, правен някога, а на моменти “Ловлейс” успява да улови духа на епохата и да покаже по емоционално ангажиращ начин живота на една почти обикновена жена, която сякаш на шега се превръща в световен символ на пълния разврат.
Най-бруталният и нихилистичен филм в импровизираната селекция е “Сръбски филм”, похитил ограничен брой кина и неограничен брой кошмари през 2010-а година. Творбата действително е от Сърбия и представлява трансгресивна алегория на болезненото разпадане на Югославия и всички форми на човешко хищничество, надигнали се по време на политическия и социален хаос.
Сюжетът описва пътуването на един порно актьор до ада на злото. Той е нает от съмнителни продуценти за участие в по-екстремен секс проект с обещание да получи по-висок от обичайния си хонорар, ако се навие. Той го прави, без да подозира за чудовищните измерения на “проекта”. Един от многото травматични моменти в “Сръбски филм” е, когато протагонистът се надрусва с нов дизайнерски стимулант, който действал като “виагра за коне”. Резултатите от досега му с дяволската субстанция са опустошителни.
“Сръбски филм” беше забранен в много страни и получи ограничено разпространение и показ по периферни фестивали заради екстремната природа на образите и натуралистичното сексуално насилие. На моменти този филм прилича на колекция от най-болните възможни фантазии, които досега никога не сте си представяли, че могат да бъдат материализирани на кино. Подгответе са сетивно изнасилване, което ще ви остави омърсени и омерзени, виновни и гневни като след някаква сюрреалистична, кошмарна кръвосмесителна оргия.
Кевин Смит, известен като автор на филми, наситени с мръснишки диалози, като “Продавачи” и “Джей и Тихият Боб отвръщат на удара”, също се изкуши да изследва света на порното със своята романтична комедия “Зак и Мири правят порно” от 2008-а.
Филмът започна почти обещаващо с малката симпатична история на модерна градска двойка във финансово затруднение и просветление, че могат да си набавят необходимите средства, ако заснемат домашен порно филм и го продадат за масова консумация и мастурбация.
Драматургичната конструкция постепенно се изменя и в крайна сметка сексуално-сатиричният момент остава изгубен в сладникавата, романтична мъгла. Филмът разполага с няколко автентични момента на покварено проникновение, но в крайна сметка отплува като разочароващо произведение, пропиляло потенциала си.
След другите интересни заглавия в този поджанр са “Оргазмо”, “Бъки Ларсън: Роден да бъде порнозвезда”, “Уондърленд”... Никой от тях обаче дори не се доближава до хардкор кино качествата на “Буги нощи” на Пол Томас Андерсън.
