Куркулас: Няма смисъл да се започват преговори с Македония при сегашнитe й отношения със съседите

Не сме изненадани, че ЕК повтаря препоръката си за 5-и път. Уважаваме нейното мнение. Но според нас добрите съседски отношения са много важен елемент от Копенхагенските политически критерии. Искрено желаем Бившата югославска република Македония да стане част от евроатлантическата общност, но само при условие, че е изпълнила критериите. Няма смисъл да се започват преговори с тази страна при сегашното състояние на отношенията й със съседите. Това би било контрапродуктивно. От интерес на европейската перспектива на Скопие е, те да разберат, че трябва да избират – или да подобрят отношенията си със съседните държави, или да забавят присъединяването си към ЕС.

Това каза в интервю за БНР заместник-министърът на външните работи на Гърция Димитрис Куркулас по повод декларацията на ЕК, че Македония е готова за започне преговори за членство в ЕС и изпълнява политическите критерии. Политикът коментира и спора за името между Скопие и Атина. Според него, властите в Скопие искат да продължат да пренаписват историята:

Трябва да се помни, че Гърция винаги е била крайно положително настроена. През 2003 г., на съвета в Солун, ЕС потвърди перспективата на Западните Балкани за присъединяване именно при ротационното председателство на Гърция. От наш стратегически интерес е всички балкански страни да станат членки на Съюза. Вече имаме положителният опит с българското присъединяване. Гърция нямаше да има това стратегическо партньорство днес с България, ако тя не беше част от ЕС. Искаме да разширим тази зона на стабилност, просперитет и общи правила със Западните Балкани. Ако погледнете картата, сега там, като че ли, зее дупка. От друга страна обаче, не могат да се подминат някои въпроси, които са наследство от миналото. Ние предложихме компромис, който е честен и за двете страни и чакаме реакцията на Скопие. Но сме притеснени, че правителството там изглежда изобщо не възнамерява да подготвя своето обществено мнение за този компромис. Напротив – те упорстват и продължават с пренаписването на историята, което създава проблеми както за Гърция, така и за България. Не мисля, че това е европейският подход да градим общото ни бъдеще.

Визитата на българският външен министър Кристиян Вигенин в Атина при колегата му Евангелос Венизелос е била плодотворна. Двете страни имат близки позиции за разширяването на ЕС, кометира политикът:

По моя информация, срещата между вашия външен министър и г-н Венизелос е била много успешна. Ние си сътрудничим по много широк кръг въпроси. По отношение на разширяването, мисля, че също сме почти на едно мнение – ние желаем започването на преговори със Сърбия, надяваме се това да стане по време на нашето председателство. Искам да подчертая, че Гърция не гледа на своята северна съседка – Бившата Югославска Република Македония – като на враг. Искаме да сме в приятелски отношения. Гърция вече е основен инвеститор там. Просто не можем да водим конструктивни преговори с държава, чието правителство се държи сякаш ние сме негов враг. Това противоречи на основните европейски принципи. Очаквам от властите в Скопие да разберат това и да ни помогнат да им помогнем.

Ще продължим опитите да обясняваме своята позиция. За Гърция това не е въпрос за бройка или на мнозинство в Европейския съвет. Това е въпрос на принципи и ние ще се придържаме към тях.

Проекта за газопроводът, който трябва да свърже България и Гърция върви по план, каза Куркулас:

Този проект е много важен и се радваме, че консорциумът от компании, който ще добива каспийски газ, избра трасе, което ще минава през Гърция, Албания и Италия, за да го транспортира за първи път до европейските пазари. Доволни сме, че ще допринесем за диверсификацията и на българския пазар с построяването на този вертикален интерконектор. По моя информация, проектът работи по план и се движи много добре. Надявам се да бъде завършен бързо. Но между България и Гърция има и много други сектори, в които регионалното сътрудничество ще е изгодно. Има нов европейски инструмент, наречен „Фонд за свързване на Европа“, и съм радостен, че н неговата индикативна програма са включени много съвместни проекти между България и Гърция. Сега зависи от властите в двете страни да представят конкурентни проекти, които да бъдат избрани за финансиране. Много вече е направено в двустранен план – открити бяха три нови гранични пункта, търговията процъфтява, въпреки кризата. Надявам се Гърция скоро да излезе от тази дълбока рецесия от последните 3-4 години и че ще започне да регистрира икономически ръст от следващата година. Това би дало много по-положителен имидж на целия регион, който отчаяно се нуждае от чуждестранни инвестиции.

Поради мерките за икономии, ние сме принудени да намалим нашия бюджет за публични инвестиции. Но тук основен играч е частният сектор. Без привличането на частните инвеститори, финансирането от държавата няма да има желания ефект. В сфери като инфраструктурата публично-частното партньорство е решаващо. Точно това се опитва да постигне ЕС с Фонда за свързване на Европа – той е много конкурентен и ако други региони представят по-добри проекти, те ще вземат всичките пари. Ето защо е от наш общ интерес да привлечем нашите компании от частния сектор, за да спечелим финансиране. Още много може да се направи в енергийния сектор. Развитието в източното Средиземноморие и възможността за построяването на нова централа за втечнен природен газ в Кавала, Северна Гърция наистина може да промени енергийната карта на нашия регион, който сега е зависим от един източник на газ, с много високи цени.

Нелегалната имиграция, която прераства в бежанска криза заради войната в Сирия, е проблем пред целия ЕС, смята дипломатът:

Бяхме изправени пред много сериозна ситуация през последните години. Сега успяхме да възстановим ефективен контрол по нашата граница. Но това не е просто проблем между Гърция и Турция или между Турция и други страни. Това е проблем на ЕС. Приоритет на гръцкото ротационно председателство ще бъде да убедим нашите партньори, че съюзът не може да бъде надежден без по-съгласувана обща миграционна политика, включително граничен контрол. Трябва да се наблегне на споразуменията за реадмисия с трети страни, в това число и с Турция. И сега имаме двустранно споразумение, но то не се спазва от нашите турски съседи и приятели. ЕС може работи повече и с други държави, които са износители на нелегални имигранти. Това са страните от Северна Африка и Близкия изток. Смятаме, че през последните години Европа не беше достатъчно активна в това отношение. Опитваме се да обясним, че това е от общ интерес, а не е само гръцки, италиански или български проблем. Както и Италия, вие в момента имате затруднения. Но това е и възможност да обединим усилията си за постигането на конкретни резултати на европейско ниво.