Десет криминални филма, истински бижута на жанра...
Сикарио
Един от изключително добрите филми на 2015-а, които останаха незабелязани от родната публика. Канадският режисьор Денис Вилньов, който обича и разбира изключително добре тъмната страна на човека, разказва страшна приказка за наркокартелите. Не, това не е филм за война на банди и мафиоти, мексиканци и разни наркобарони. Това е история за най-лошото, на което е способен човек и моралните принципи, които е готов да преглътне, за да постигне нещата, които иска. Друга, вече, смятам, класика, на Вилньов, която препоръчвам без грам съмнение, е мистерията „Prisoners“, която е точно толкова страшна и ужасяваща история, но този път са замесени две семейства и две отвлечени деца. Вилньов е модерен майстор на мрачните истории и на най-първичните човешки чувства.
Седем
Дейвид Финчър е другият модерен мъж зад камерата, който обича да разказва страшни истории за лошотията, която винаги ходи само по хората. Финчър е снимал великолепни трилъри и мистерии, той работи с жанра като никой друг и никога не казвайте, че неговата версия на „Момичето с драконовата татуировка“ не е добра, защото не е вярно. Един от любимите ми негови филми обаче си остава „Седем“. Седем смъртни гряха и един луд човек, който убива хората, заради тях. Мистерията няма финал от типа „Кой е убиецът? О, бил е икономът!“, но въпреки че тази изненада е спестена, то финалът отново е шокиращ и изненадващ. Брад Пит, Морган Фрийман и Кевин Спейси са оплетени в една мрежа от кръв и смърт, от която няма изход. Освен един.
Обичайните заподозрени
Кайзер Созе е един от ултимейт злодеите в киното на миналия век. Никой не го е виждал, никой не е разговарял с него, но всички ги е страх. При това толкова много, че могат да подмокрят гащите само като чуят името му. Филмът е ретроспекция на убийството на няколко персонажи обединени от мистериозния Кайзер Созе, за да свършат една, на пръв поглед, проста работа. Създаден на принципа на „Десет малки негърчета“, в който хора попадат в капан, без да го съзнават и биват елиминирани един след друг от страшен непознат субект, работи безотказно и тук. А финалът и досега е един от най-шокиращите в историята на модерното кино.
Гепи
Филмът, който ме накара да се влюбя в Гай Ричи и съм верен почитател и до днес. Ричи създава криминална история за няколко групи от хора, на пръв поглед, нямащи нищо общо един с друг и завърта една история от случайни случки, които водят до компот от страхотни персонажи, една мистерия с диаманти, трупове, пари, мафиоти, един бияч циганин и всякакви други субекти от лондонската и изобщо всякаква субкултура. Сценарият на „Гепи“ е един от най-добре навързаните сюжети в модерното кино и е истинко пиршество и удоволствие за гледане. И разбира се: „Как се случи всичко това и защо?“ са двата основни въпроса.
Бандата на Оушън
Мистерия с елементи на черна комедия, която Стивън Содърбърг и петима сценаристи забъркват, като добра супа с арсеник по рецепта на Агата Кристи. Черната комедия с криминален сюжет за обира на най-голямото казино в Лас Вегас, е нещото, което никога няма да ми омръзне да гледам. Независимо, че знаеш какво става на финала, а той е изненадващ и изключително забавен, винаги виждаш нови елементи и неща, които си пропуснал първите 15 пъти от гледането на тази модерна класика.
Непознати във влака
Който смята, че жените не са добри убийци, нека да прочете част от творчеството на тихата Патриша Хайнсмит. Ядосаната жена не плаче и не се тръшка, тя бавно и методично планира убийството на някой мъж. Алфред Хичкок знае това и именно заради него взима романа на Хайнсмит и го превръща в една от най-прекрасните криминални мистерии в киното, превърнала се в класика, и адаптирана, по пример на „Десет малки негърчета“, много пъти. Двама непознати се срещат във влака и така няколко пъти, двамата имат проблем с хора, а както знаем, когато има човек, има проблем, а когато няма човек, няма проблем. Затова на единия му хрумва идеята да си разменят убийствата. Така никой няма да ги хване. Но Хаймсмит, в комбинация с Хичкок, са по-умни от всеки убиец на света, и успяват да завъртят една мистерия от лъжи и измами, която се разплита бавно и методично. Слуховете гласят, че Дейвид Финчър планира да снима римейк на тази класика.
Момичето с драконовата татуировка
Независимо дали ще изберете шведската или американската версия, и двете имат своите качества, това е един от модерните криминални филми, които е редно да бъдат изгледани. От първата си мрачна минута до последната, филмът по романа на Стиг Ларшон държи в напрежение и изстрелва въпроси и отговори като картечница. Само скандинавците могат да измислят мрачна история за серийни убийци и остров в пустошта, която да е подплатена с толкова детайли, елементи на злото и да показва перфектното журналистическо разследване.
Криминале
Тарантино обича да играе с жанровете, както малкото дете си играе като разглабя кукли и си прави от тях едно Чудовище на д-р Франкенщайн. Подобно на Чудовището и неговите творения са ходещи и говорещи, пълнокръвни и истински. В „Криминале“, подобно на повечето си филми от 90-те, той се заиграва и бъзика с криминалния и гангстерския жанр. „Криминале“ не случайно е класика и няма еквивалент в киното.
Мълчанието на агнетата
Трилър класика за най-страшното творение на модерната литература и кино. Д-р Ханибал Лектър, зъл психопат и канибал, е заловен от ФБР след дълго преследване и игра на котка и мишка с органите на реда. Сега е негов ред да дирижира оркестъра отново, когато е помолен да консултира млад детектив в случай със страшен сериен убиец. „Кой го направи?“ не е основният въпрос в „Мълчанието на агнетата“, а е „Защо и как?“, и как д-р Лектър ще се възползва от това. Заобичваш злия Ханибал от първата минута на трилъра и си в напрежение и лек стрес до последната, когато Джоди Фостър преследва Бъфало Бил из едни тъмни стаи и коридори.
В Брюж
Първото, което трябва да знаете за „В Брюж“ е, че е режисьорският дебют на британския драматург Мартин Макдона. Ако има човек, който може еднакво добре да напише и изобрази на сцена и на екран, най-мрачните страхове на човека и неговата природа, то това е мистър Макдона. „В Брюж“ е криминална мистерия, поднесена по онзи неподражаем британски начин, която е задъхан разказ за наемен убиец и всичко, което може да се обърка, когато е тръгнало на зле. Майсторска криминална история, от която сте пропуснали много, ако не сте гледали.
Криминалните филми, които да гледате
Криминалният жанр, редом до мистерията и трилъра, е сред най-комерсиалните и популярни жанрове, стане ли дума за кино или друг вид развлекателно изкуство. „Кой го направи?“ е един от въпросите, които винаги вълнуват залепения за седалката зрител, независимо какво харесва по принцип.
От времето на сър Артър Конан Дойл и Агата Кристи кримката е пораснала и се е развила. Вече не е достатъчно просто да имаш стая пълна с непознати и един труп, за да направиш добър криминален филм. Трябва ти и нещо повече, макар последната екранизация на ВВС по „Десет малки негърчета“ на Кристи и „Омразната осморка“ на Тарантино да са доказателство, че схемата все още работи безотказно.
„Защо?“ „Кой?“ и „Как го направи?“ са трите основни въпроса, на които всеки криминален филм е длъжен да отговори накрая. Ако това се случи задоволително и е подплътено с интересни хора и сюжет, значи си е свършил работата перфектно. Макар да е сред най-недооценените жанрове, особено в киното, кримката е изключително трудна за писане. „Да извършиш убийство не е трудно, всеки може да го направи. Въпросът е какво да правиш след това“. Хичкок го е казал. Неслучайно кримката, мистерията и трилърът са неговите любими жанрове. Той е един от режисьорите, които извеждат въпроса: „Кой го направи?“ до ново ниво. Следващите след него само надграждат.
Криминалният жанр има своите прекрасни, истински бижута и който ги подценява, много бърка. Тук са събрани десет прекрасни криминални филма, които макар и много различни, си приличат повече, отколкото можете да предположите. Само си изберете един за гледане.
