Тази сутрин публикувахме научен труд на Мариана Георгиева, който се превърна в хит в социалните мрежи.
Как беше оценен той във Facebook, част от коментарите:
Бисер Валов: Ей това е да говориш и пишеш на неразбиваем шифър от ново поколение. Само си е сбъркала професията - трябваше да се занимава с криптиране на информация...
Михаела Витанова: хахахахаха не мога да го издържа това!! Велика е!
Алена Велчева: Всичко е просто "туп, бух, пляс, цамбур, тра-та-та-а, фиу-у, у-у" .. само аз ли съм "оооооооооооох" ? Обсулжен със субектно-педикратен, контраинтрактурен, зашеметително богат на схематична валентност и с придружаващ го емотивен експликат,..болезнено сгърчен фалцет.
Ива Лазарова: "Менталната, да я наречем, авторефлексия се реферира, разбираемо, от модусните структури." Да е разбираемо, да е разбираемо ....колко да е разбираемо?!
Ивелина Георгиева : айде, с речник под мишка и четете.
Емил Димитров: Предикацията тук е висш модел, феномен на друго равнище на моделиране на знанието. Освен предикатния модел, и смисълът е феноменален със своята непрекъсната синкретичност.
Виктория Илиева: Неезиковост и синкретизъм.....обикновен кретенизъм.
Ираклис Кокинидис: Изключвайки фактът, че министър Георгиева очевадно е от онези хора, чиито интровертни щения са концентрирани в епохалността на езиковото богатство и имат за хоби четенето и наизуставянето на фонови, лингвистични и графически скупчвания на символи в термини, което издава дълбока вътрешна липса на живот, тя е добър пример за речетативна неспособност за общуване с общата многоликовост на обществото, изключае тримата специалисти от БАН, които имат същите симптоми. Накратко тя е еманация на Достоевкия идиот за огромната процентна група от обществото ни. Тези, за които книгата е просто лесен начин за използване на едно заглавие за обозначаване на семантичната цялост на болния от идиотизъм. Експликацията на написаното от нея е плод на интензивно главоблъскане и боравене с чуждестранни речници с цел българските думи да бъдат заменяни с чуждици от произволно избрани езици някои от тях доволно мъртви като цялата и "творба".
Максим Делчев: Зверско четиво. Издържах 5 изречения.
Антон Арабаджиев: Click ---> Simple Bulgarian
Светослав Гавазов: Някой желаещ да направи превод и легализация?
Мира Криспин: Този "бисер" на какъв език е ???
Владислава Гарвалова: Чета го пак и пак и не спирам да се чудя, защо битността на този модел в комуникативната ресурсност на аз-а е основание за изследователски срез от гледна точка на гносиса. И още по темата: "Предикацията означава процес на съзнанието, основан на рефлексията, при който по пътя на процесуалността най-общо се презентира времева проекция на отношението между два обекта от действителността. В основата обаче на подобно взаимодействие е единица рефлексия на субекта на езика, презентирана езиково, мисловно. Нито подражанието, нито адресатът му могат да покрият тази технология."
Иван Богоев: Хахахахахахаааааа, това ме разтресе, както нищо друго през последните месеци !!! Предлагам направо да я гласуваме за премиер и глей тугаз как шъ ни съ упрай държъунусттъ !
Димитър Дачев: Няма да се ебаваш с битността на моделите в комуникативната ресурсност на аз-а, ей!
Лора Петрова: Виждам тука едни нефилолози, дето се тръшкат. Слаб ви е аргумента за структурния корелат на функционалния концепт на употребата, нефилолози драги.
Светломир Коцев: Получих силна душевна рефлексия в минимализирана форма още в самото начало...
Алдин Алдинов: Цялото й творение може да се синтезира в няколко думи, заимствани от него самото:
"На първо място, звукоподражателната им природа съвсем не им придава каквато и да е словесност".
Златина Коева: Щом е за неезиковост, останалото сигурно го е обяснила с паралингвистични средства на защитата.
Александър Върбенов: И всичко това за: "(бау-бау, мяу-мяу, грух-грух или туп, бух, пляс, цамбур, тра-та-та-а, фиу-у, у-у и пр.)"
Весела Ангелова:
Изпитвам релативистична перцепция да компонирам това квазиексплицитно произведение на еклектичния идеосинкратизъм, погледнат през призмата на поливалентността. Ониричните депресивни парадигми в изложението дълбоко подчертават функционалната релевантност на метонимичната патриархалност, залегнала дълбоко и извисяваща се като прагматичен връх над синтактичната бездна на персонификацията на разума.
Това, което се опитвам да кажа, е, че изпитвам специфично наклонение към интентивната акцептация в творчеството на госпожа министърката.
С други думи, рева.
