Дарио Диониси: авантюрите на един пътешественик
Историята, с която днес ще ви запознаем е доказателство, че ако в зародиша на едно начинание стоят трудът, чистата обич и посланието, което искаш да предадеш, нещата могат и ще се случат.
Това е историята на Дарио, който преди малко повече от година решава да стартира собствен блог за пътувания с две цели – да задоволи собствената си страст по пътуванията и да насочи погледа на читателите към красотата, която крият нашите(и чуждестранните) земи. Така се ражда Exploring beyond Sofiа – малко виртуално пространство, което не просто ще ви разкаже какво ще видите тук и там, а ще ви разкрие магията на местата, за които се разказва, ще запали искрата във вас и най-важното – ще ви каже зад кой храст е скрита табелата, за да не се лутате с часове… като Дарио.
За краткото време, в което съществува блогът, интересът към него нараства бавно, но сигурно, а личните постижения на автора са доказателството, че в начинанието има смисъл. В края на миналата година негова публикация му донесе второ място в националното състезание на Министерство на туризма в категория „Публикация на тема туризъм в България за 2017 г. в интернет блог”, а малко преди това е приет в Асоциацията на собствениците на туристически онлайн медии.
Напук на онези, които омаловажават значението и качеството на блоговете като медии, Exploring beyong Sofia, доказва, че и в онези, малките любителски пространства, се крие истинска магия, информация, развлечение, история. Защото в днешно време добрата журналистика не е определяна от формата или името на медията. Тя може да се роди навсякъде, стига в основата й да стоят нещата, които споменахме в началото. А с какви авантюри още се сблъсква един проводник на тези усещания, можете да разберете от самия Дарио.
Кой запали искрата за пътувания в теб?
По-вероятно е да бъде казано „какво“ запали в мен искрата. Нуждата да научавам нови неща и да се запознавам с различията в света. Любопитството в мен е много голямо и трябва да го подхранвам някак, затова смятам, че пътуването е прекрасен начин да откривам нови неща и така да се обогатявам постоянно.
Кое е първото ти пътуване, което си спомняш?
Най-вероятно първото, което помня изцяло е, когато се преместих да живея в България (бел. авт. Дарио е родом от Италия). Културният шок бе голям. Никога няма да забравя колко бях наплашен от баба ми и дядо ми, когато говореха на български език с майка ми. Аз стоях отстрани и гледах плахо, неразбирайки какво се случва наоколо. Отне ми време, за да свикна, но ето ме днес – по-добър от всякога с българския език (смее се). Любопитно е, че ми отне дванадесет години да науча езика отлично.
Как стигна до решението да започнеш свой собствен блог за пътувания?
Винаги съм искал да имам собствено кътче в дигиталния свят, но никога нямах нужната смелост, за да го направя. След няколко драматични момента в живота ми седнах един ден и преосмислих нещата, които ме правят истински щастлив и как да ги развия. Така и се роди “Exploring beyond Sofia”. От първия ден го обгрижвам с много любов и старание. Винаги съм го казвал, че когато правиш нещо си личи дали го правиш с обич и душа.
Как беше в началото, когато създаде блога?
Трудно. Като всяко ново начинание и това беше изпълнено с препятствия и предизвикателства. Не бях сигурен в способностите си да пиша, да снимам и да предавам информацията. Но всичко с времето тръгваше по правилния път, а и винаги полагам много старание в това, което приготвям да пусна към читателите – да е максимално точно и полезно, защото доверието, което получавам от хората, които ме следят, е ключовият момент да разбера, че си върша добре работата.
В описанията и в текстовете ти често присъства думата „авантюра“. Какво разбира Дарио под думата „авантюра“?
За мен тази дума звучи като нещо непринудено, свободно, спонтанно и много свежо. Някак си, когато използвам тази дума в текстовете, усещам как тя придава един приключенски облик на текста. А в крайна сметка за мен е важно да заразя всеки читател с позитивни емоции и приключенски дух. Затова обичам тази дума да присъства.
Какво ще кажеш на всички онези хора, които казват, че искат да пътуват, но нямат време за това? Как самият ти намираш време?
Времето е най-големият враг на всеки, но и най-добрият учител. Знам, че е трудно да се намери време да пътуваш, но точно това „безпощадно“ време ни учи на дисциплина и управление на ресурсите ни. Един път хванали нишата как да се организираме за най-оптимално време, ще успеем да осъществим плановете си. Да, изискват се жертви, определено, но пък накрая спомените си ги носим за цял живот. Казвам го като човек, който учи трето висше и работи в една много динамична сфера на бизнеса. Възможно е, просто трябва постоянство и отдаденост. А и бих си позволил да цитирам една от най-любимите ми фрази „Лошата новина е, че времето лети. Добрата, че ти си пилотът“ – Майкъл Алтсулер.
Кой е бил най-трудният момент, свързан с блога? Имало ли е такъв, в който си искал да се откажеш?
Най-трудният ми момент в блога, може да звучи банално за някой, но като човек, който не разбира от програмиране или създаване на сайтове бе истински ужас, когато трябваше да разделя сайта на два отделни езика в един сайт. Отне ми две седмици работа да се справя с това предизвикателство.
Относно отказване, да многократно ми се е случвало. Всеки път, когато видя, че се затруднявам да пиша или не намирам нужната муза, се потискам до такава степен, че ми минават мисли да се откажа. Но тогава всичките емоции, които съм преживял чрез блога, се изливат в съзнанието и ми напомнят колко безсънни нощи, колко обич и старание съм положил за този блог и че не трябва да се отказвам, а напротив, това е поредното стъпало, което трябва да изкача.
Без какво не тръгваш на път?
Определено не тръгвам без доброто настроение, без фотоапарата, преносими батерии, любими другари авантюристи (ако могат да се присъединят) и последно – без шоколад аз не тръгвам за никъде!
Разкажи за някоя абсурдна случка, случила се по време на пътуване.
Абсурдът дебне отвсякъде. Но най-абсурдното, което ми се случи е, когато аз, любимият ми човек и най-добрата ми приятелка пътувахме за Малко Търново. Карах по един много неподдържан път през Странджа планина и стигнахме до града. Там се възползвахме от туристическите услуги и обикаляхме с джипове светилищата на траките. Абсурдът ни посрещна след като се върнахме при колата. Видяхме, че при идването ни тук съм разбил едната джанта на колата, при което ми прилоша мигновено. Имахме някакъв нереален късмет, защото се оказа, че единствената гумаджийница в града работи и то точно ден преди да затвори за лятна ваканция!
Кое е твоето лично събитие на отминалата вече 2017-та?
Не знам, честно казано, много неща ми се случиха в тази година, дори прекалено много. Завърших две бакалавърски степени едновременно, започнах да уча магистратура, започнах да работя това, с което искам да се занимавам. Но може би двете най-хубави неща, които ми се случиха, свързани с блога, са че официално станах член в АСТОМ (Асоциация на собствениците на туристически онлайн медии) и че спечелих второ място на националното състезание на Министерството на туризма в категория „Публикация на тема туризъм в България за 2017 г. в интернет блог”. С всички тези събития просто си вдигам летвата за догодина.
Какво си пожелаваш за новата година?
Да спечеля от лотарията, за да отида в тази прословута Исландия (смее се). Пожелавам си безаварийна 2018, много пътувания, естествено, нови и интригуващи запознанства и най-вече повече дъхоспиращи моменти, които да споделя с читатели си!
