Детството ни замерва със спомени отдалеч. И дори когато вече отдавна разполагаме единствено с "вътрешното си дете"*, онова, другото, истинското, което е останало завинаги в слънчевите следобеди на септември и в майските бури на огъващия се тополи, със скъсаните си гуменки и надрасканите си дънки, понякога ни маха с ръка и ни намига.
Ако вашето застинало в миналото дете е от квартал Стрелбище, вероятно познавате тези места:
Черниците зад СДС-то
Някои ги наричаха "дуди". Дуди или черници, издължените пъпчиви плодчета си бяха супер вкусни и лигите ни се проточваха по раздърпаните тениски, щом видехме тротоатни плочки, омазни в чернилка от черница. Най-добрите бяха зад СДС-то. На леко скришно място, до баскетболното игрище. Може да съберете в шепа колкото можете и да ходите да ги ядете в градинките с игликите: онези, които са заключени между ул. Траянови врата и ул. Йордан Йовков. Там понякога някой свири на пиано.
Читалище "Светлина"
Ако някой е отраснал в Стрелбище, без да ходи на народни или спортни танци в читалището, той е раконог огнемет. Тишината, която поглъщаше всички мисли, щом стъпиш в библиотеката, е най-сладката тишина от детството. Особено тази в детския кът, където имаше стотици списания "Мики Маус". Ама стотици, наистина. Пещерата на Али Баба пасти да яде.
Видеотеката на Митко в 40 блок
40 блок е известен в Стрелбище. Там едно време беше Рибата, както и единствената видеотека в квартала (преди да се появят други...и да изчезнат). От Митко можеше човек да си вземе всичко: от "Волният Уили" и "Бетовен", през "Ловецът на елени" и "Сиянието", до "Анална мощ" и "Голямото изпразване".
Стадиона
Вярно, стадион "Раковски" не е в Стрелбище, а в Иван Вазов, но тези два квартала са близки по душа. Децата от единия и от другия често се мешахме и кесехме на стадиона. На тоя стадион се тренираше лека атлетика (предимно при Лачев), волейбол, тенис, футбол. И кучета се разхождаха на него, и небето си сменяше цвета по хиляди пъти, докато пеехме под него и говорехме глупости. На пейките не седяха само фенове. По тях редовно имаше ученици с бири и къде нормални, къде странни цигари. Колко любов е разцъфтяла на тоя стадион, само той си знае.
126-о
Жълтото училище, което се вижда от булевард България, освен когато жълтите храсти са цъфнали в ранна пролет. Тогава не се вижда. В него учеха повечето деца от Стрелбище: първолаците, с техните гиздави дрешки и беззъби, наплашени усмивки - в "корпуса". Останалите: в самото училище. С боядисаните от ученици стени, с терасата на кабинета по физика, с кабинета по рисуване на г-н Панайотов. С "жълтото", където продаваха сандвичи в найлон. С мазето на бабата, която правеше сандвичи с кисели краставици. Откога ли я няма тази баба? Със "синята" книжарница.
Дискотека "Ритъм"
Ако в ранните тийнейджърски години не сте се целували в подлеза на България и Гоце Делчев, пред дискотека "Ритъм" с нейните фосфоресциращи динозаври, и не сте изтанцували първия си блус с топка косми в гърлото именно на това място, вие не сте от Стребище. В "Ритъм", впоследствие прекръстен на "Окото", ходеха пичовете от квартала - кои бяха, няма да назовавам, за да не се обидят другите. То беше ясно. Там ходеха и учениците до 4 клас, но на "дневна". Колко пъти кънтеше "Радка пиратка" зад тези стени...
Митничарският блок
В Стрелбище има два високи блока - онзи до Южния парк, на чийто покрив се катерехме и срещу който сега се извисява Red Apple гъзарията, и Митничарския. В тях живееше общо взето половината квартал. Митничарският е известен с кучето Джеси, което понякога хапеше, със спорадичните самоубийства и с едновремешния ветеринарен кабинет, където възрастен фелдшер предписваше билки на болни кучета. Сигурно те водили болонката при него.
"Амира"
Кръчмата на пазара. Иванвазовската и стрелбищенската възрастна аристокрация обядва там. И има защо. Шкембе чорбата е легендарна, и вечна. Точното количество мляко, точното количество шкембе. Отсреща виждате покрива на пазара, а пролетта мирише на зюмбюли от близките цветарски будки. И малко на канал, но то е част от вълшебството.
*термин, въведен от фейсбук психологията
