Около 5,4 милиарда евро ще бъдат изплатени под формата на директни плащания за земеделските производители през целия период 2014-2020, стана ясно от думите на Десислава Кърчанова, началник на отдел в дирекция "Директни плащания и пазарна подкрепа" в МЗХ.
Кърчанова участва в кръгла маса "Българското земеделие в Европа на прага на новия програмен период на ОСП 2014-2020", организирана от Българска асоциация "Земеделие и храни".
По новата Обща селскостопанска политика в края на юни беше постигнато политическо споразумение на ниво Съвет на министрите на земеделие, а в края на ноември в пленарна зала на ЕП ще бъдат гласувани всички регламенти, свързани със земеделието и развитието на селските райони.
През декември месец регламентите трябва да бъдат гласувани на Съвета на министрите. Законодателните предложения ще бъдат публикувани до края на годината в Официалния вестник на ЕС, обясни Кърчанова. Постигна се гарантиране на едно много добро финансиране за българските земеделски производители, в настоящия програмен период, то е 2,5 милиарда евро, за следващия програмен период финансирането ще бъде в размер около 5,4 милиарда евро, съобщи тя.
По време на кръглата маса заместник-председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите Радослав Христов започна сериозна дискусия във връзка с изискването на ЕК за 30% зелени плащания. 30% зелени плащания е убийствено за сектора, или ще трябва да се лъжем, или тия 30% трябва да ги оставим под угар, за да направя тази угар аз трябва да направя 10 лева разход на декар, ще падне и добивът, коментира Христов.
"Това да има зелени плащания и те да са 30% беше основното искане на ЕК. Сега регламентът предвижда много възможности и всяка страна може да направи своя избор, така че фермерите да не трябва да оставят земя под угар, много е сложно", заяви от своя страна Десислава Кърчанова. 30% от плащането ще зависи от способността да се изпълни изискването за минимум 3 култури и това ще важи за стопанства над 300 декара, основната от трите култури трябва да заема не повече от 75 % от обработваемата площ, за получаване на тези пари трябва да се изпълни и изискването да поддържа приоритетно екологична площ от най-малко 5% от обработваемата площ (например земя под угар-бел.ред), подчерта тя.
Според един от основателите на Българска асоциация Земеделие и храни Мирослав Найденов въпросът е много сложен и България трябва да поиска експерти на ЕК да дойдат в страната и да направят разяснения около зелените плащания. Той коментира и проблемите на животновъдите и плащанията към тях. Според него, за да могат да бъдат изплатени своевременно агроекологичните плащания, Държавен фонд "Земеделие" трябва да започне работа на три смени. /БГНЕС
