Не съм ги събирал аз– колекцията е превод от руски:
—-
Като я подготвяли за цезаровото за мен, мама тръснала на лекарите:
– Така и така ще режете, поне остържете там излишните тлъстини…
—
Отива една приятелка при гинеколога, да я види на ултразвук. Поглежда я той и пита:
– В кой месец сте?
– В април, а вие?
—
Заявих на мъжа ми – докато раждам, ще седиш тук, няма да ме пипаш, няма да говориш и никъде няма да ходиш!… И той през цялото раждане седя в ъгъла на родилното, бледен и с квадратни очи…
—
Песента „Мамка му, мамка му, мамка мууууу!“ трябва да я направят химн на раждащите! Чудеса твори…
—
Първата дъщеря я родих в пети курс, точно след сесията. Казват ми да се качвам на стола, почват да попълват бумащината, задават разни въпроси… и един от тях:
– Хемороиди?
– Таман два. Физиката и съпромата.
Мислех, че ще се разхилят – не включват:
– Боледували ли сте от хемороиди, питам?
– Това какво е?
Тук вече един от присъстващите студенти направо се разрева от смях…
—
На първия ултразвук ми казаха – детето ви е чудесно, сърцето бие отлично. На втория – честито мамче, имате близнаци! На третия – три съвършено нормални плода, развиват се пропорционално… На четвърти преглед мъжът не ме пусна да ида.
—
Бременна вече продължавам да ходя на работа. По цял ден на телефона. Хормони, болки, гадене – никой не го вълнува, работа!… Качвам се една вечер в маршрутката и тръсвам:
– Добър ден, казвам се Анна…
Пътувашите леко неохотно също казаха по едно добър ден. Някои даже пробваха и те да се представят.
—
Пращам на един познат СМС: „Момче, 3700“. Той пише в отговор – „Момиче, 90-60-90“. Оказва се – помислил си, че му предлагат секс по телефона.
—
Казвам на съпруга, че съм бременна. Гледа ме той замислено и след малко ступор пита:
– Кога да чакаме бебето?
– През октомври.
– Тази година ли?
Като се нахилих му отговорих:
– Зависи как ще потръгнат нещата…
—
Като си бременна, нещо ти става с главата. Връщам се от поредния преглед, ръцете ми пълни с направления и прочее, качвам се в маршрутката, и вместо пари давам на шофьора направленията! Поглежда ги той, поглежда ми издутия корем и заявява:
– Спокойно, вярвам ви, че сте бременна! Моля, отстъпете място на жената!
—
Голямо разсейване е това бременността. Влизам вчера в аптеката и искам две кила краставички. Младичкият фармацевт ме гледа шашнато:
– Нямаме краставички.
Аз, възмутено:
– А поне домати кило-две не може ли?
Усетих се чак като се разсмяха на опашката…
—
Таман съм родила, детето го носят да го мият, още ми е замаяно. Навежда се анестезиологът над мен и пита, леко иронично:
– Какво сега, кога ще е следващият?
Преди да се усетя, отговарям:
– Не днес!
—
Тъкмо съм родила. Лежа на леглото, съвземам се. Пристига по едно време докторът, носи ми принцесата. Гледам я аз опулено и питам:
– Докторе бе, защо така прилича на маймунче?
Той отговаря абсолютно сериозно:
– Претенциите по въпроса не към мен, моля!
—
Позната, силно важен шеф, ражда. Дълго и тежко… Най-сетне бебето е на бял свят, боцват ѝ упойка, почват да я шият. По едно време упойката я удря в главата, тя поглежда намусено доктора и акушерката и заявява:
– Утре и двамата до обяд да сте ми оставили обяснителни писма на бюрото!
И заспива.
—
Жената до мен ражда с бесни вопли, протести, писъци, молби да я упоят, отровят, обезглавят и прочее… Извадиха бебето, тръгват да я шият – още от същото. Иска да не я пипат повече, да оставят всичко както си е. Лекарят се опитва да я убеждава – доводите убеждават само стените. Накрая му хрумва:
– Ако не те зашием, някой ще влезе вътре с все яйцата!
– Такъв с яйца повече няма да припари до мен!
