Представете си следната картина: лежите на плажа със затворени очи. Чувате крясък на гларуси. Плискане на вълни. Малък облак тъкмо е скрил слънцето и изтегнатото ви тяло усеща лек хлад. Ровичкате пясъка с пръстите на краката си и дишате дълбоко. Отваряте очи и виждате морето – блести като опал под слънцето, малки, бели зайчета си играят във водата, шамандурата кротко поклаща голямата си глава в далечината.
Виждате чашата с коктейла си, детето си, което строи замък на мокрия пясък, синевата и…зърно. След секунда стават две. Големи, кафяви, на върха на чифт провиснали женски гърди и ви зяпат хипнотизиращо. След малко ансамбълът започва застрашително да се поклаща, докато едра дама с торба вместо корем и мощен целулит по всеки милиметър от тялото се навежда да си вземе бирата и започва да крещи на своето дете, което играе с вашето на пясъка. Тамън зърната изчезват и за малко си отдъхвате, и жената се обръща – с прашки е, а обемистите й задни части се люлеят точно на нивото на погледа ви и закриват хоризонта.
След малко детето ви се приближава до вас и ви пита на висок глас защо на тази леля циците й са дълги. Чувствате се неудобно, не знаете какво да кажете и се замисляте защо, по дяволите, трябва да отговаряте на този въпрос.
Подобни гледки се среща не на всеки километър, а на всеки метър от родното Черноморие, където няма забрана, нито регулация за печенето по монокини и всяка втора жена щедро показва плътта си на другите плажуващи.
Гръцките плажове са освободени от тях, тъй като там е забранено жените да се пекат по гърди, освен на съответните предвидени за това места.
Така де, всичи сме хора и имаме тела. Преди време във Facebook се тиражираше картинка, на която имаше инструкция „How to have a beach body? Have a body. Go to the beach“. Българските жени масово изповядват тази гола религия и събират лъчи и очи по цял ден, разнасяйки плажните си тела не само в рамките на самия плаж, а и по околните барове и капанчета.
Ето тук има проблем.
Всеки има право на своята голота и свобода, но има някои естетически граници, които включват отговорност към околните и би трябвало да служат като морална спирачка на желанието за тотално разпищолване. Да кажем, че плажът е място, на което всеки има правото да се разхожда в съвсем оскъдно облекло.
Но това не е съвсем валидно за околните места, на които се предлага пиене и храна. Извън границите на плажа, демонстрирането на плът си е липса на добър вкус и отношение към околните. Дори ако тялото е с перфектните мерки.
Не по-малко интригуваща е гледката на космат мъжки шкембак, покапан с таратор, в капанчето на плажа.
Монокините по баровете не са проблем само на жените, които не смеят да свалят горнището си и позеленяват от завист за това, че мъжете им зяпат волните души по прашки.
Всеки път, когато сръгам мъжа ми с лакът и го попитам агресивно „Защо я гледаш тая“, той изпада в неудобно положение да обяснява, че я гледа, защото е гола. Толкова било очевидно.
„Е по-хубави ли са й гърдите от моите“, забивам го аз. Той ми обяснява, че не са по-хубави, но са различни. Жените също зяпаме голите гърди на другите жени, дори повече, защото ни е спестено притеснението, че ще дойдат да ни ударят един шамар и ще ни обвинят в сексуално посегателство.
Няма никакво значение дали жената на кърпата до вас е горда притежателка на „пъпки от комар“ или маже плажно масло върху половинки хляб „Добруджа“. И не е хубаво да се ограничават човешките права и свободи.
Но когато става дума за манифест на плът на подчертано обществено място, на което хората отиват, за да консумират цаца и бира, е по-добре някои неща да останат скрити. Дори ако оставим настрана заяждането между мъже и жени, въпросите на децата и естетическия проблем, ултравиолетовите лъчи не са полезни за здравето на женската гръд.
Пазете си телата, момичета.