Ако се вярва на идиоми като "имаш памет като на златна рибка" или "пие като риба", тогава рибите не са нищо друго освен група късопаметни пияници, чиято най-силна страна не е умът.
Но сега нов анализ, публикуван в списанието Frontiers in Neuroanatomy и базиран на преглед на повече от 200 проучвания, установява, че може би правим лош пиар на малките гадинки - защото някои риби са "наравно с другите животни по отношение на притежаването на чувство за количество", казва в изявление съавторът на статията, професор Джорджо Валортигара.
С други думи: рибата може да смята.
Добре, преди някой от хилядите ихтиолози, които често посещават сайта ни, да начене да ни пише гневни писма, трябва да изясним – далеч не става въпрос за сметките, на които хората са способни. Това е най-елементарната възможна форма на смятане: да разгледате два рифа и да отсъдите кой има повече скривалища, например, или да разберете дали повече от вашите приятели плуват към или настрани от приближаващата акула.
Но само защото това не е математиката, която познаваме и обичаме, не означава, че резултатът от тази способност не ни влияе. Далеч не е така.
"Има видове, най-вече рибата зебра, които са идеални модели за изучаване на молекулярните и генетични основи на чувството за количество", обяснява Валортигара. "Тези изследвания може да имат важни последици за заболявания на неврологичното развитие, които засягат познаването на числата, като например дискалкулия в развитието, която уврежда математическите умения при до 6% от децата."
Това не е първият път, в който се открива, че животни "броят" по този грубоват и елементарен начин – всъщност съвсем не е: тази способност е наблюдавана във всякакви видове – от пчели до мечки, пилета и шимпанзета, и разбира се, при лидерът в животинската математика, гарваните. Това е "голям и продължителен въпрос" как и защо всички тези различни клонове на животинското царство знаят как да "броят" по този начин, обяснява Валортигара – "механизмите за количествено познание в различните части на животинското царство може да еволюират от общ предшественик или поотделно в резултат на конвергентна еволюция под подобен селективен натиск."
Наистина удивителното обаче е, че рибите обработват количествеността по начин, подобен на останалите животни, които са смятани за "по-умни": "в този преглед са описани експерименти, които показват, че рибите наистина използват чиста количественост", казва Валортигара.
Рибките зебра не са непознати в неврологичната лаборатория – те не само са изненадващо генетично сходни с хората, но също така разполагат с качества като способността да имат 1 милион прозрачни бебета, което ги прави предпочитан животински модел за биомедицински изследования. В резултат са приемали LSD, напивали са се и (което не е изненадващо, предвид всичките наркотици и алкохол) са се сбивали за забавление на учените; дори в един момент те успяват да превърнат мислите им в скрийнсейвър:
Това означава, че са доста добри в разбирането на мозъка на рибата зебра - и могат да използват това разбиране, за да изучават неща като дискалкулия, се обяснява още в проучването.
"Невронните мрежи са силно запазени при гръбначните животни, а рибата зебра има сравнително проста невронна система и висока хомология с човешкия геном", пишат авторите. "Скринингът на генната експресия на девет гена… е свързан с човешката дискалкулия в развитието“, обясняват те. "Повечето от тези гени са широко разпространени в гръбния палиум на рибата зебра."
"С установяването на стабилни анализи на числените способности при тези рибки, ние сме в добра позиция да тестваме причинно-следствените роли на кандидат-гените и техния начин на действие."
Умът и поведението на животните пленяват въображението на човека от векове. Много писатели, като Декарт, са спекулирали относно присъствието или отсъствието на разум у тварите. Тези спекулации довеждат до много наблюдения върху поведението им, преди още съвременната наука и тестовете да са достъпни. Това в крайна сметка пък води до създаването на множество хипотези за интелигентността на животните.
В една от басните на Авиан - "Гарванът и стомната" - гарванът пуска камъчета в съд с вода, докато нивото й не се покачва достатъчно, че да може да пие. Това е сравнително точно отражение на способността на врановите птици да разбират изместването на водата. Римският натуралист Плиний Стари е първият, който свидетелства, че споменатата история отразява поведението в реалния живот.
Аристотел в своята "Биология" изказва хипотеза за причинно-следствена верига, при която сетивните органи на животните предават информация на орган, способен да взема решения, и след това на двигателен орган. Въпреки кардиоцентризма на Аристотел (погрешното вярване, че познанието се случва в сърцето), тази му теория се доближава до някои съвременни разбирания за обработка на информация.
Ранните заключения не са непременно точни, но независимо от това интересът към умствените способности на животните и сравненията с хората нарастват с ранната мирмекология - изучаването на поведението на мравките - както и след класифицирането на хората като примати.
