Ако някой наш познат поиска многоцветни кристали да бъдат разпръснати на гроба му, когато дойде финалния му час, вероятно бихме си помислили, че той се е отдал и в момента ни канализира някаква модерна, новаторска, но и наивна философия.
Според скорошно проучване обаче този човек може да прави точно обратното – да се връщат към корените си. Корените му отпреди около 6000 години, за да бъдем точни.
"Изглеждаше като стъкло, но след това забелязахме, че е с различен цвят. И започнахме да си мислим: "По дяволите, може би е нещо друго", казва Ник Овъртън, научен сътрудник в Училището по археология към Университета на Манчестър, Обединеното кралство, пред Live Science.
Той е водещ автор на изследването, публикувано в Cambridge Archaeological Journal миналия месец, което има за цел да обясни точно защо един планински кристал – рядък вид кварц, който е чист като стъкло или вода – се среща толкова често в неолитни обекти около Великобритания и Ирландия.
И за да разберат това, Овъртън и колегите му се съсредоточават върху едно конкретно място: Дорстоун Хил, в Херефордшър, на границата между Англия и Уелс.
"Общо 337 парчета, това е една от, ако не и най-голямата колекция от обработен планински кристал във Великобритания и Ирландия", отбелязва вестникът, "която и прилага важна възможност за изследване на обработката, употребата и приложението на планинския кристал в контекста на британския неолит."
Хълмът Дорстоун е дом на така наречените "зали на мъртвите" – две гигантски церемониални надгробни могили, открити за първи път преди близо десетилетие, които вероятно са създадени, за да увековечават в голям мащаб местната общност и лидери.
И това е една улика защо толкова много планински кристал е открит там: изследователите смятат, че те може да са били използвани в погребални практики. "Отличителният и екзотичен характер на планинския кристал в Дорстоун би превърнал моментите на обработка на този материал във важни събития", обяснява се във изследването. "Технологичните и други доказателства показват, че тези събития са били предприети по много специфични начини и намирането на камъните почти винаги е било в контекста на погребение, в тясна връзка с кремираните останки на мъртвите."
Но какъв е този "отличителен и екзотичен характер"? Е, представете си, че сте племе от каменната ера, което се опитва да намери начин да почете починалите членове на вашата общност и започнете да работите върху екзотичен кристал, донесен в селището ви от разстояние до 160 километра. Изглежда чист като вода – но когато го завъртите малко, за да уловите светлината, създава дъги; удряте две парчета едно в друго и той проявява триболуминесценция: виждате бърз проблясък на синя светлина, който се появява там, където са се докоснали.
Вероятно бихте си помислили, че този камък е специален, нали? Може би дори магически? И няма да сте единствените. Както се посочва в изследването, местните народи от Австралия, Амазонка и племената в Северна Америка приписват духовно или церемониално значение на камъка заради неговите изключителни свойства.
И в Дорстоун "изглежда, че наблягат много на практиката на работа с кристала… хората го помнят като отличителен и различен", казва Овъртън пред Live Science. "Трябва да е било вълнуващо преживяване – материалът е доста рядък и доста характерен в този период, когато няма стъкло или друг твърд прозрачен материал."
Ето защо, за разлика от другия натрошен камък, открит на мястото, скалният кварц не е намерен оформен в инструменти – "продуктите, люспите, сърцевините бяха били еднакво значими, не като "отпадък", а също толкова важни сами по себе си", обяснява изследването.
И така, докато новото проучване хвърля известна светлина върху това защо планинският кристал е толкова много в Дорстоун, нов въпрос се премества на преден план: Защо не сме забелязали това преди? Кварцът се открива и на други британски и ирландски гробни места от същия период, но досега е бил пренебрегван – въпреки че рядкостта на камъка в региона означава, че неолитните хора, които са го поставили там, трябва да са положили доста усилия, за да го направят."
"Дорстоун не е изолиран пример", пишат авторите на изследването. "Имаме ясна възможност да изследваме движенията и връзките на неолитните групи в западната част на Великобритания през първите векове на тази епоха."
"Освен това, като се има предвид ролята, която планинският кристал играе в практиките на погребението и идентичността хората в Дорстоун, проучванията на начините, по които той е бил обработван, използван и депозиран на други места, биха предоставили по-подробно разбиране на ролите, които играе в живота на хората и тяхната местна и регионална идентичност по време на началото на ранния неолит във Великобритания и Ирландия", заключават те.
