Някога праисторическите животни са били царете на планетата Земя.
Някои от тях, като гигантския ленивец, като цяло са били безобидни. Други, като саблезъбия тигър, доминират в средата си със своите размери, страховити челюсти и апетит.
В продължение на милиони години тези древни животни дебнат из пасища, катерят се по дърветата в джунглата и преследват кой каквато плячка обича. Въпреки че са много различни, всички те са изчезнали по сходни начини - поради променящия се климат, бракониерство или болест.
Днес те съществуват само като сянка на предишната си мощ - кост тук, зъб там - но в разцвета си тези праисторически животни са предизвикали страх и страхопочитание у ранните хора.
Глиптодон: Праисторическият броненосец с размерите на кола
Преди между 5,3 милиона и 11 700 години едно особено същество, наречено глиптодон, което означава "набраздени зъби", е обикаляло Земята.
3 метра дълъг и тежащ до 1800 килограма, този "гигантски броненосец" е обитавал днешна Северна и Южна Америка. Глиптодонът е имал мощна опашка и брониран гръб от 1000 костни плочки и благодарение на тях вероятно е живял доста спокойно. Хранил се е предимно трева и не е трябвало да се тревожи за ловене на дивеч.
Въпреки това, глиптодонът е могъл да се защитава - дори срещу други глиптодони - ако е необходимо. Мощната му опашка можела да смаже човешки череп, а черупката му предлага силна защита. Въз основа на щетите, открити именно върху вкаменени черупки на този вид, учените смятат, че зверовете често са се биели с опашки помежду си, за да разрешат спорове за територия или партньори.
Но това древно животно често трябва да се бори и с хората. Ранните ловци вероятно го дебнат заради месото и черупката му. За да го убият обаче, те трябва да го обърнат по гръб — нелесна задача — и да пробият с копие мекото му коремче.
Мегатериум: Гигантският ленивец
Днешните ленивци са дребни. Но древните животни, които са ги предшествали, наречени Megatherium americanum, са били истински гиганти.
Висок почти 3,5 метра и с тегло над четири тона, M. americanum някога е бродил из джунглите на Южна Америка и за разлика от днешните ленивци, които живеят по дърветата, M. americanum е ходил по земята. Вкаменелостите, открити в Аржентина, Уругвай и Боливия, предполагат, че звярът е живял преди между 400 000 и 8 000 години.
Въпреки че вероятно е ходил на четири крака, M. americanum може да се изправя на задни лапи в цялата си височина, за да стигне по-високи листа. Създанието е имало страховити нокти, но химическите анализи на зъбите му показват, че до голяма степен се е придържал към растителната диета.
Подобно на съвременните ленивци обаче, M. americanum не бърза. Той се движи бавно, вероятно по-бавно от всяко друго живо по това време. Но размерът му предлага много защита, тъй като тези праисторически животни са по-големи от евентуалните си хищници като саблезъбия тигър.
Но ако M. americanum е успявал да намери достатъчно за ядене и не е трябвало да се тревожи много за хищниците, тогава защо изчезва? Учените не са сигурни. Може да е било някакво климатично събитие, болест или евентуално пристигането на хората, тъй като някои кости на M. americanum изглежда носят белези от лов.
Смилодон: Саблезъбите тигри
Може би най-известното праисторическо животно в този списък е смилодонът или саблезъбият тигър. Неговите поразителни кучешки зъби му придават особено страховит външен вид.
Смилодонът е живял преди 2,5 милиона до 11 700 години и е населявал горите на Северна и Южна Америка. Котката варира по размер в зависимост от вида. Smilodon gracilis нарасна до около 70 килограма, Smilodon fatalis до 90, а Smilodon populator - около 230 кг.
Една наскоро открита вкаменелост на Smilodon populator обаче предполага, че котката може да е била много по-голяма. Въз основа на размера на главата му учените смятат, че може да е стигала и 450 килограма.
Независимо от размера обаче, тези големи котки споделят една обща характеристика: техните кучешки зъби. Разположени отстрани на челюстта им, те висят заплашително от двете страни на лицето и за да захапят плячката си, тигрите трябва да отворят устата си на повече от 90 градуса.
Гигантопитек: Най-голямата маймуна в историята
Голямата стъпка може и да не е съществувала, но една маймуна много напомня на нея - Gigantopithecus blacki, праисторически гигантски примат.
Подобно на Стъпката обаче, G.blacki е неуловим. Учените имат малко вкаменелости от този вид, а тези, с които разполагат, са предимно от зъби и парчета челюст. Дори от тази оскъдица обаче изследователите успяват да направят някои зашеметяващи заключения.
Те вярват, че G.blacki е висока около 3 метра и може да тежи почти 300 килограма. Маймуната е вероятен предшественик на днешните орангутани и е живяла в Югоизточна Азия около 6 до 9 милиона години, преди да изчезне преди около 100 000 години.
Въз основа на зъбите й - близо 2000 големи кътника, кучешки и други зъби — изследователите подозират, че G.blacki се е хранила с вегетарианска диета; тези древни животни вероятно са консумирали растения, плодове, семена и може би дори бамбук.
Въпреки това, именно диетата на G.blacki може да я е обрекла на изчезване - докато повечето праисторически животни от своето време са се хранили както в горите, така и по пасищата, маймуните са се придържали само към горите.
С намаляването на горите обаче са намалели и хранителните им запаси. Така, явно неспособни да се адаптират - и не желаещи да напуснат безопасността на гората - гигантските маймуни постепенно изчезват.
