Италианската композиторка, поетеса и музикална педагожка Франческа Качини е една от най-успешните фигури в музикалния свят на бароковата епоха. Позната с прозвището "Ла Чекина" ("пееща птичка"), дадено ѝ от флорентинците, тя дълги години е най-високоплатеният музикант в двора на древната и могъща италианска благородническа фамилия - Медичите.
Качини е една от малкото жени в Европа през XVII век, която се осмелява да развива таланта си.
Освен това нейният успех се дължи и на това, че композиции ѝ са публикувани още докато е жива. Единственото ѝ оцеляло сценично произведение се нарича La liberazione di Ruggiero dall'isola d'Alcina ("Освобождението на Руджеро от острова на Алцина") и се смята за най-старото запазено оперно произведение, написано от жена.
Въпреки успеха ѝ приживе, Качини остава сравнително непозната в историята на класическата музика, като запомнени имена от началото на барока са мъже-композитори като Клаудио Монтеверди.
Франческа Качини е родена на 18 септември 1587 г. във Флоренция, Италия. Баща ѝ, Джулио Качини, е уважаван композитор, учител, певец и писател, който изиграва съществена роля в създаването на оперния жанр. Освен Франческа в семейството има още едно музикално надарено дете - сестра ѝ Сетимиа, която става известно италианско сопрано. Също като сестра си, и тя е една от първите жени с успешна музикална кариера.
Двете сестри Качини получават много добро образование и музикално обучение под ръководството на баща си.
Докато растат, сестрите Качини изпълняват произведения на баща си за двора на Медичите в църквата "Свети Никола" в Пиза като част от женски хоров ансамбъл. В периода между 1604 и 1606 г. Франческа Качини безуспешно се опитва самостоятелно да намери постоянна работа като певица и композитор извън Флоренция. През ноември 1607 година, след множество безуспешни опити, младата жена решава да се присъедини към баща си, който продължава да работи за Медичите през ноември 1607 г.
След като е назначена в двора на Медичите, Качини започва отново да изпълнява музикални произведения с женския хоров ансамбъл на баща си. Сестра ѝ Сетимиа също пее в хора и има успешна карира, а впоследствие се омъжва за известен певец и композитор. След това тя се мести да живее в Мантуа. Така женският хоров ансамбъл се разпада. Франческа продължава да работи за Медичите като оперна певица, музикален педагог, ръководител на репетиции и композиторка на камерна и сценична музика до 1627 г.
Още през 1614 г. тя става най-високоплатеният музикант на флорентийската фамилия. Това е изключително признание за нейния талант. Образът й се превръща в символ на женско съвършенство. Те получава силна подкрепа от Великата херцогиня на Тоскана - Кристина Лотарингска.
Една от най-важните творби на Качини е "Primo libro" ("Първа книга"). Тя включва произведения от различни музикални жанрове, както и учебни бележки и есета за музиката. Въпреки това, "Primo libro" вероятно обхваща само малка част от творчеството ѝ. Качини създава множество композиции за дворцови карнавали, празненства или важни събития в живота на нейните покровители.
През 1625 г. тя композира опера с продължителност 75 минути, озаглавена La liberazione di Ruggiero dall'isola d'Alcina. Произведението е представено пред полския крал Владислав IV Васа, който е на посещение във Флоренция.
Операта включва пеещи растения, хор от чудовища, магьосници, пристигащи върху делфини, лодки с крила и дори балет, който трябва да бъде изпълняван върху коне. Произведението толкова впечатлява принца, че Владислав IV Васа нарежда то да бъде поставено отново във Варшава през 1628 г.
Малко след като започва работа в двора на Медичите, Качини се омъжва за Джовани Батиста, от когото има дъщеря - Маргерита, родена през 1622 г.
След смъртта на съпруга ѝ през 1626 г., тя се омъжва повторно за Томазо Рафаели и се премества с него в родния му град Лука.
От брака си с Рафаели тя ражда през 1628 г. и момче, което носи същото име - Томазо. След смъртта на втория ѝ съпруг през 1630 г., Качини се завръща във Флоренция с двете си деца и отново започва да работи при Медичите като учителка, композиторка и оперна певица. През 1641 г. напуска службата си при фамилията, след което изчезва от публичните документи. Възможно е Качини да е починала малко след това, или да се е омъжила отново, или да е попаднала в друга житейска ситуация.
Във времената, когато Качини е живяла, ролята на жените е честа тема на дебати сред флорентинската интелигенция, а след смъртта ѝ векове наред малко усилия са положени за опазването и популяризирането на нейното творчество. В резултат на това, по-голямата част от нейните композиции са изгубени или забравени.
Днес обаче това се променя и нейното творчество се признава, а от оцелелите ѝ партитури критиците я наричат "майстор на драматичната хармонична изненада". Дали някога ще можем напълно да осъзнаем какво е искала да остави след себе си, остава неясно.
