В годината на коня… да запазим коня

Автор: Невена Гачева

„…Айа се позасили и без мъка, като сърна, прескочи високата каменна ограда. Слугите извикаха от учудване и възхищение, а Айа с развяна грива, с раздиплена във въздуха опашка се понесе като вятър из полето. „Трап-трап-трап!“ се чуваха мерно донейде ударите на копитата и след туй заглъхнаха.“

Помним червената млада кобилка Айа от разказа на Йовков, която ако можеше да говори, би ни казала, че не е неизлечимо болна и колко много живот има още в нея. Тази прекрасна Айа, която като сърна, с лекота прескача висока каменна ограда…

Ала на нас, човеците, не ни е необходимо те, животните, да ни говорят с човешки слова, защото те ни говорят с очите си. И ни казват сякаш отново и отново колко сме свързани, колко неразделни са нашите общи земни съдби. Поне така е било, защото е тъжно да знаеш, че в земята на коня, това великолепно животно много често е поругавано, бито и унизявано.

Не е нужно да ви убеждавам, че няма друг народ, който да олицетворява присъствието на коня в създаването си и неговия просперитет така категорично както българския. Потребността от срастването с духа на коня е и една от причините за създаването на държавата ни. Конската опашка не е „идолопоклоничество”, а знаме което съхранява орендата. А орендата е онази божествена частица, кото ни дава индивидуалността – народът на Тангра. Гордеем се с Мадарския конник, с внушителния древен скален релеф, признат от ЮНЕСКО и с още много изображения на тракийския конник. Но това е само вековна история, която подхранва националното ни самочувствие.

А какво става в Годината на Коня в България, земята на коня? Действителността много често е различна от героичното ни минало.

Виждаме мрачни, садистични и потискащи картини. Почти ежедневие са станали сцени на измъчени, гладни, болни и изтощени коне, влачещи товари в пъти на мощта на конските им сили. С очите съм си виждала как наши състезатели по конен спорт малтретират конете си. Не казвам, че е масово, но след като беше публична тайна години наред, най- накрая бе наказан Светлин Иванов с шест месеца лишаване от състезателни права и глоба за малтретиране на два коня в едно и също състезание пред очите на много хора.

Друг конен „деятел” преди няколко години закла коня си насред конната база в Овча купел, защото животното бе контузено и вече „не ставало” за нищо.

Малцина знаят, че националните ни и частни конни бази приличат на концлагери – пропити от поне петдесетгодишна урина, занемарени и рушащи се, без препарати за дезинфекция и профилактика, а зимата – при десетки минусови температури без покриващи завивки за коне, с мизерни хранителни дажби… Оттам ни гледат тъжните очи на изстрадали животни.

Ерго, в съвременна България трябва да имаме Закон за коневъдството със съпътстваща национална програма за развитие, представителна конна войска, силен конен спорт, чисти и спретнати конни бази и най- вече добре гледани и обгрижвани коне. А защо не и да доразвием музей на коня в „Кабиюк” или да създадем втори по-съвременен в голям административен център, който да привлича повече посетители.

Сънувам често Айа, която спира, вдига глава и поглежда полето.

Два-три пъти тя дълбоко пое въздух и силно изпръхтяваше, като че снемаше нещо тежко от себе си. После заскача и заигра като дете, като момиче.
– Ех, ех, Айа! Ех!… – подвикваше й чичо Митуш и усещаше как се наливат със сълзи очите му.

И сякаш виждaм всеки кон с подобна съдба. Не мисля, че патриотизмът е в това да изписваме във форумите тонове хвалебствени слова за славата на народа на Тангра, а да сме безразлични към съдбата на нашите страдащите коне.

Иска ми се хората у нас да виждат не само красотата на тези животни, да ги приемат не само като символ, а и като част от нас. Така се роди и идеята за този проект, който носи работното заглавие „Да запазим КОНЯ” и представлява многосерийни фотографии от различни автори, които ще ни провокират по различен начин, представяйки различни теми от ежедневието на български коне.

Първата фотографска сесия е с тема: „Градски любимец”, автор и модел на проекта: Невена Гачева, фотограф: Даниел Ахчиев, кон: Изабел.

Тази първа сесия е насочена към опазване на конната база в Борисовата градина, около която са направени кадрите.

Факти от миналото:
1892: Законът за допълнение на Закона за коневъдството от 1892 г.“, утвърден с Указ № 12/24.02.1897 г. Тези два до¬кумента фактически полагат основите на бъдещото културно коневъдство в страната, като посочват формата на управле-ние, начините за породното подобряване и целите за постига¬не на определено равнище по отношение на ръста и качест¬вата на конете. В изпълнение на първия закон е бил учреден Върховен съвет по коневъдство, който е обсъждал и контролирал състоянието както на държавните, така и на частните коневъдни стопанства.
Коневъдният съюз, който е учреден през 1914 г. Съюзът е обхващал 243 дружества с над 16 000 членове, които са развивали активна дейност по места и са били в помощ на държавните органи.

Факти от настоящето:
2013: Садисти убиват масово коне в подножието на Стара планина и Средна гора. Само месец, след като в брезовското с. Розовец бяха разстреляни 140 коня, по зверски начин в Карловско са убити четири животни, сред които и бременна кобила.
От 23 години Иван отглежда животни. Преди няколко дни води конете си на паша в местността „Лозова могила“, край карловското с. Васил Левски, и ги оставя сами през деня. Той е потресен, когато вечерта ги открива зверски заклани с по две прободни рани в сърцето. Полицията в Карлово разследва престъплението. Данните до момента сочат, че конете са били намушкани с остър предмет.