Урокът на една война

Цветелина Цанева

Когато разбра, че й се налага да заживее в една от най-размирните държави в света, тя беше убедена, че ще се справи. Изпълнена с вълнение и ентусиазъм тя започна да събира багажа си. В главата й се въртяха много и все различни сценарии, но се оказа, че изобщо не е подготвена за действителността, която я очкваше там. Пристигайки се сбъска с хаос, несатабилност и безредие, които я изпълниха със страх и ужас. Въпреки всичко, тя стисна устни и реши, че ще се бори. Нямаше право да се откаже, не можеше да се предаде. Тя вярваше, че щом съдбата и беше отправила това предизвикатество тя е длъжна да го приеме. Повтаряйки си до безкрай мотото „ всичко, което не ме убива ме прави по-силен” тя започна престоя си. В началото не можеше да спи от изстрелите на автоматите, които трещаха по цяла вечер под прозореца. При всеки нов откос, тялото й се изпълваше с адреналин и тя притихваше ослушвайки се за следващия. Прозорците вибрираха от стрелбата с тежки уръдия, която се чуваше в далечината. Сърцето й биеше лудо, но тя продължаваше да стиска очи, опитвайки се да се излоира и да поспи. В редките случаи, когато излизаше от къщи се сблъскваше с безумието по улиците. Тук правиала нямаше. Всеки беше господар. Никой не смятеше за необходимо да сложи номера на колата си или пък да спре на червен светофар. Всеки разполагаше с оръжие, с което се смяташе за непобедим и изобщо не се притесняваше да го изпозва. Всеки ден имаше случаи на откраднати коли и отвлечени хора, и всички тези случаи оставаха ненаказани. Нямаше сили за сигурност, нямаше власт, нямаше държава. В това ежедневие се нижеха дните и малко по-малко тя започна да свиква. Оказа се, че за човешката психика ограничения няма. Оказа се, че човек може да свикне с всичко. Осъзнавайки това, тя мина найстина през един изумителен процес. Разбира се имаше моменти, в които страхът пак я обземаше, но те бяха доста по редки. С течение на времето, тя осъзна, че ако вечер, когато си легне на вън цари тишина, тя не може да заспи. Вече не изтрелите от автоматите, а тишината я караше да се чувстава тревожно. Хубаво е да разбереш, че в теб самия има такава сила, която може да се справи с всичко. Найстина пътят който тя измина, за да разбере за тези чудеса на човешката психика беше труден, на моменти ужасяващ, но урокът, който научи беше незаменим. Освен всичко останало, тя разбра и какъв невероятен късмет има, че се е родила в България! Броейки дните до завръщането си тя се изпълваше с умиление и обич към своята страна. Тя се чувсташе изключително щастлива, че се прибрира в България, една мирна, спкойна и сигурна страна!