Не познавам Иван, но познавам негови приятели. Прекрасни хора. Вярвам в теорията, че ако искаш да разбереш какъв е един човек, трябва да видиш първо приятелите му. Те са хората, които всеки ден обикалят столичните квартали, след всеки слух, който твърди, че е виждал Иван.
Иван го няма. Близките му го търсят вече десети ден, без успех. МВР също пусна официалната си сводка, в която пише, че 33-годишният Иван Лъчезаров Тодоров е напуснал психиатрия на 4 март и оттогава никой не го е виждал. Новината веднага породи слухове за психичното му състояние.
Появиха се информации, които отричат каквото и да е заболяване на младия мъж, сякаш дори и нещо да му се е случило, то е срамно и непростимо. Използва се думата „гнусно“. Нормално е близките на Иван да искат дискретност. Нормално е, ако наистина има някакъв проблем, те да не искат да се шуми около него. Това обаче вече е доста трудно, тъй като Иван го няма и всички се опитват да го открият. Личността му е на показ, а с нея и неговите проблеми.
Дано Иван е жив и здрав. Дано полицията успее в най-скоро време да открие младия мъж, за когото съм сигурна, че приятелите и семейството му ще се погрижат. Но има толкова много хора, за които нашето здравеопазване не работи и няма кой да се погрижи. Хората, страдащи от психични проблеми са неглижирани, оставени да се скитат по улиците. Сами в тяхната друга душевна вселена. В случая с Иван отново личи незрялостта на нашето общество, ужасът, който години наред е втълпяван относно хората с душевни заболявания. Българското общество за пореден път показва, че е незряло към различните, а институциите за пореден път са безсилни в грижите, които се очаква, че трябва да полагат.
Търси се Иван. Цитирам пост от Фейсбук, който обиколи медиите вчера: „Приятели, силно ви умолявам да Не вярвате на всички глупости изписани от медиите. Всеки един от вас познава Иван и знае какъв човек, приятел, съпруг и колега е. Иван не е психично болен и беше лекуван от безсъние и от вид епилепсия, която не можаха и да докажат. Моля ви, помогнете и продължавайте да вярвате, колко прекрасен и добър човек е той. Моля се да се прибере скоро и тези гнусотии, които се изписаха да не го уплашат повече. Много ми е мъчно да чета толкова отвратителни неща за него.“
Ако имате сили, припомнете си, че великият холандски художник Винсент ван Гог страда от психично разстройство, което по всяка вероятност е било епилепсия. Заболяването понякога води до промени в поведението и халюцинации. Всички знаем подробности от живота на ван Гог, но кое е това, което тежи повече – слънчогледите или ухото?
Б.ред. На 16 март 2014 година вече е ясно, че няма да открием Иван. Полицията е намерила тялото му, близките му са в шок. Младият мъж е избрал да си отиде завинаги. Бог да го прости!