Сплотяването на Запада
Автор: Александър Смилков за banitza.net
Unconscious uncoupling
Добилият популярност наскоро неологизъм “conscious uncoupling” караше много хора да повдигат вежда в недоумение. За нас, непросветените в брачните теории, фразата звучи смешно и дори леко абсурдно. До така наречената “съзнателна раздяла” се стига след добро обмисляне на една връзка, в която нещата очевидно не вървят добре. Двете страни решават да запазят добри отношения и да се разделят по взаимно съгласие. Но до съзнателната раздяла може да се стигне само ако преди това е съществувала подсъзнателна раздяла.
Говорейки за всичко това, няма как да не направим аналогия с взаимоотношенията между САЩ и Европа – една стара двойка, която имаше своите търкания през последното десетилетие. Тези търкания бяха най-видни в твърдото неодобрение на войната в Ирак от страна на Франция и Германия. Дори в Британия, която бе от малко страните участващи във войната още от самата инвазия през 2003 година, мнозинството не подкрепяше военните действия. Скандалът с подслушването от страна на National Security Agency (NSE) в Америка е поредната конфликтна тема, в която най-проактивна e Германия.
От своя страна САЩ негодуваше срещу нежеланието на Европа да се справи решително с дълговата криза, която застрашаваше крехкото й икономическо възстановяване. Раздразнение пораждаше и неспазването на правилото на НАТО за това 2% от БВП да отиват за отбрана – средно за ЕС военните разходи са 1.6%. Макар за повечето държави с дългови проблеми това да е оправдано, остава показателен фактът, че Германия разходва едва 1.3%.
Unconscious recoupling
Навярно без да предполага за своите скрити умения, Путин навлезе в ролята на Купидон. Както пише Charlemagne в The Economist, “Путин играе Купидон за Марс на Америка и Венера на Европа”. На фона на анексирането на Крим от страна на Русия горните дразги стават незначителни. Само за един месец Путин успя да сплоти старите партньори от двете страни на океана до нива невиждани в последните години. Броят на срещите на върха между ЕС и САЩ намаляваше постепенно, но ето че те отново бяха възобновени – в края на миналия месец Обама посети Брюксел, а през юни отново ще има среща, този пък заседание на Г7. Все по-сериозно се говори и за Трансантлатическото партньорство за търговия и инвестиции (TTIP) – споразумението за свободна търговия през океана, още познато като икономическото НАТО.
Покрай TTIP расте и консенсусът около негативния ефект от зависимостта на Европа от руски газ. Създаването на подобно партньорство означава, че тежките рестрикции върху износа на газ от страна на САЩ биха отпаднали. Това далеч не решава проблемите на Европа – Америка тепърва строи LNG (втечнен газ) терминали за износ, които не биха могли да заработят или да имат какъвто и да било ефект в близките години. Но са част от решението на проблема.
Близо четвърт от потребявания в Европа природен газ идва от Русия и половината от него, 80 млрд. куб. метра, минава през Украйна. И докато прекъсването на доставките към Европа през Украйна през 2009 година не доведоха до никакви резултати в интегрирането на най-зависимите европейските енергийни пазари, то днес вече опасността е по-видима и ясно разпознаваема. Шистовият газ отново бива обсъждан, този път в по-позитивна светлина. В ЕС отново се говори за интерконектори и компресори за обратно изпомпване. Европейските лидери осъзнават, че прекомерното доверие на Русия може да изиграе лоша шега.
И макар САЩ засега да налага по-строги мерки срещу Путин, Европа държи в ръцете си по-силни оръжия. Европейският пазар на газ представлява една трета от приходите на Газпром, а 52% от руския бюджет се крепи на износа на петрол и газ. Също така Лондон е мястото, където Газпром, Роснефт и други руски компании набират средства и търгуват акциите си. Имуществото на руската олигархия се намира най-вече в Европа, а не в Америка.
Conscious recoupling
Въпреки това безпорен остава фактът, че от една война на санкции икономически ползи няма да има за никого. По-важното в случая обаче е, че връзката между двата поомръзнали си партньора от двете страни на океана отново бе разпалена от обединяваща ги кауза. В същото време бившите съветски републики като Украйна, Молдова и Грузия гледат все повече към Европа. За тях, а и за прибалтийските страни, е важно да виждат в лицето на ЕС и САЩ силен партньор, който е готов да действа решително и ведно.
