Преди 138 години, демек едно столетие, една Христова възраст и живота на едно петгодишно хлапе, София е обявена за столица на България.
По онова време в София има 11 694 жители, 2 училища, 7 църкви, 10 хана, 120 дюкяна, 62 механи, 19 фурни и 3 306 къщи, а общата й площ е 2,84 кв. км.
Днес в София по последни данни на НСИ живеят 1 319 804, училищата, църквите и къщите са някаква бройка, която дори не мога да изпиша, хановете и дюкяните ги няма, а фурните вероятно са намалели.
Но в сърцето си София е същата. И ви призоваваме в коментарите да довършите изречението "София е..."
А ние само ще започнем.
София е детската пързалка за шейни под главата на Стефан Стамболов в градинката Кристал, където някога, преди време, сърцето ти се е свило като охлюв, след като си видял едно момче.
София е кубето на Александър Невски, облизано от загиващото слънце, видяно от кацащ самолет.
София е зелената сергия на пазара "Иван Вазов" с поръсени с вода репички и марули.
София е скрита поляна в Южния парк, откъде минава само един тичащ човек и не вижда, че под боровете други двама се целуват.
София е компанията на "Венците" до паметника на Съветската армия, където десет души пият бира, трима от тях са влюбени, двама живеят в "Надежда", четирима се смеят на нещо не толкова смешно и един стои отстрани и гледа към "Баба Яга" с очи, фрашкани със спомени.
София е ядене на домат със сирене на заслона в средата на пътеката между Драгалевци и Бояна.
София е "Орлов мост", когато няма концерт на Слави Трифонов.
София е дете с червен гащеризон, което се спуска по каменните пързалки до "Кравай".
София е гимназиалният бъзик, че искаш гадже, с което да се целуваш на "Моста на влюбените", който след години се превръща в реалност. На бъзик.
София е булевард "България" на 3 април, когато жълтите храсти се пулят към небето и си говорят с щъркелите, които летят насам.
София е лятото, заключено между "Билкова" и Лилиите.
София е дакел, който тича като бесен в кучешкия парк към 6 сутринта, точно зад музея "Земята и хората" с неговите стари кристали и камъни.
Давайте, вие сте! София е...?
