Сгреших, че написах това, простете ми!

Автор : Марио Трифонов

Името Яна Язова е псевдоним на незаслужено забравената българска писателка Люба Тодорова Ганчева. Няма да преразказвам нейния трагичен живот, а само ще си позволя да цитирам думите ѝ, които са особено подходящи за днешния ден: „Най-трудно простият човек казва две думи: сгреших и благодаря. За него те са въпрос на чест.“ Колкото и да е неподходящо да ставам неин съавтор, аз бих добавил пред тези две думи и прости ми! И го казвам, не защото се опитвам да се съизмервам с нея, а защото мисля, че това нежелание е завладяло плашещо голям брой от хората около мен, а още по-страшното е, че някои от тях не са никак прости.

А вие? Спомняте ли си кога, за последен път, някой призна грешката си пред вас, благодари ви или ви поиска прошка? На мен ми е доста трудно! Но по-лошото е друго – установих, че когато аз го направя, в очите на онези, които не са способни на същото, аз изглеждам като малодушен човек, който им се умилква. Странно е, нали? И необяснимо…

Може би, тези хора няма да бъдат способни после да простят на себе си, ако някога поискат прошка от някого. Защото смятат себе си за образец във всяко едно отношение… И никога няма да признаят грешката си, защото считат себе си за безгрешни! А за евентуалната възможност да изкажат благодарност? Хайде, бе! И защо да го правят? Така или иначе – и светът, и всички негови обитатели са им длъжни! И май в случая нещата не опират толкова до простотията, а до благородството…

Както и да е, няма да ви отегчавам повече с разсъжденията си, защото нито аз ще се променя, нито те. В заключение, тъй като не смятам себе си за солта на земята, ще ви кажа само следното: „Сгреших, че написах това, простете ми! И ви благодаря, ако сте го прочели!“