Getty Images

Самоубий се с мен: Или как да го направиш като звездите

Тъкмо когато си задаваш този фундаментален въпрос, на помощ се притичват медиите и ти поднасят на тепсия богато блюдо от ВИП самоубийства, от които да избираш.

Начинът, по който бяха отразени скорошните самоубийства на шведския диджей Авичи, кулинарния гуру и телевизионен водещ Антъни Бурдейн и на модния дизайнер Кейт Спейд, а сега и смъртта на модела Зомби Бой, повдигна някои сериозни въпроси относно взаимовръзката между “рекламирането” на трагични събития от личен характер в медиите и ефекта върху обществеността.

Различни по характер проучвания, проведени през годините, неизменно показват едно и също: за много хора да последват примера на известните като сложат край на живота си като тях е същото като да си купят чанта Birkin, само защото Риана има такава.

“Авичи се е самоубил с парче стъкло от счупена бутилка.
Семейството: „Той не можеше да продължава така!’ ”
“Антъни Бурдейн предрекъл, че ще се самоубие”.
“Кейт Спейд от години е страдала от психическо заболяване.”

А впрочем, вие как сте?

Социалното моделиране на съзнанието от страна на медиите е най-силно при групите хора, които разпознават в мотивите за самоубийство на звездите силуетите на същите демони, които тормозят и тях самите. Експертите твърдят, че суицидното поведение има заразен характер и предизвиква т. нар. Copycat Еffect: колкото повече новини за самоубийци има в медиите, толкова повече нараства броят на хората, които ги “имитират”.

Преди няколко години се разхождах с един мой приятел, Магнус, агент на недвижими имоти и запален бейзболист, из шведската столица и докато чакахме метрото на спирката Mariatorget, го попитах дали на някого му хрумва да се самоубива в стокхолмското метро, понеже за парижкото се знае, че е любимо място на самоубийците. Особено по линия 1, тази, която минава под Шан-з-Елизе.

– Разбира се, че се самоубиват! – възкликна Магнус. – Постоянно.

– Е да бе! – погледнах го с недоверие. – Откога съм тук и нито веднъж не съм прочела във вестника, нито пък съм гледала репортаж за такава случка.

– Няма и да видиш.

После разбрах, че шведските медии избягват да отразяват самоубийства с цел да не подхранват именно този “ефект на имитатора”. И ако новината за това, че Иван Г. се е самоубил с личното си оръжие, след като преди това е застрелял невярната си жена, или че Мария В. се е хвърлила от 10-ия етаж заради несподелена любов може да бъде толкова въздействаща, представете си колко пъти по-лавинообразен ефект би имала тя върху някого със сходен проблем, ако Иван е Мария бяха известни!

Всъщност феноменът на “Свърши със себе си като звездите” не е от вчера. След публикуването през 1774 г. на “Страданията на младия Вертер”, вълна от самоубийства в стила на героя от епистоларния роман на Гьоте залива Европа.

А непосредствено след като Мерилин Монро слага край на живота си при все още неразкрити мистериозни обстоятелства, процентът на самоубийствата в цял свят нараства с 12%. Когато обаче през 1994 г. фронтментът на култовата гръндж група “Нирвана” Кърт Кобейн си пръсва мозъка с Ремингтън в лятната градина на дома си, се взимат незабавни мерки, за да се предотврати нова лавина от самоубийства, най-вече сред тийнейджърите.

Действията на съответните служби и агенции се увенчават с успех. През първите две седмици след смъртта на Кобейн броят на обажданията на спешната телефонна линия за самоубийци се увеличава за сметка на броя на опитите за самоубийства, доведени до „успешен“ край.

Сравнително отскоро сме затънали до уши в мъртвите пясъци на интернет пространсвото и все още се учим как да поддържаме баланса между свободата на словото и менталното здраве на социума. Лично аз няма да хукна да троша бутилка шуменско пиво, за да си режа вените, само защото и аз като Авичи се чувствам изтощена от света и страдам от панкреатит заради системно препиване. Но това съм аз. Единичен случай.

В главата на много хора раздуханата от медиите история на красивия, млад, талантлив, супер успешен и богат шведски музикант, който избира да сложи край на живота си пред това да продължи да бъде красив, успешен, богат и прочее със сигурност е подействала като просветление. Ерго, като реално разрешение на собствените им проблеми.

И за първи път не знам с каква поучителна мъдрост да завърша. Във всеки случай няма да размахам гневно пръст под носовете на медиите: “Така не се прави!”

Когато нещо се случва с някой толкова известен, разбира се, че трябва да бъде отразено. Но може би все пак е необходимо да се подхожда към подобни новини с повече отговорност и мисъл за последствията. Понеже “когато гръм удари”, трябва да помислим и за това “как ехото заглъхва”.