Приятно ми е, депутат 8-ми мандат!

Мартин Иванов

Има една шега, която често циркулира по време на партийни събрания. Събрания, на които хората са едни и същи и знаеш, че няма как да излезе в публичното пространство. Шегата винаги разсмива и кара хората да се шегуват по между си, но за съжаление само да се шегуват, не и да вземат различни решения. Самите хора, присъстващи на събранието, като че ли нямат желание за промяна. Шегуват се, възмущават се понякога, но при гласуването, всичко е „В името на партията”, „Важна е партията”.

Шегата е простичка:

„Знаете ли как представят Георги Пирински на събрание по време на предизборна кампания?

А това е Георги Пирински. За тези, които не го познават – другарят Пирински е депутат от дете.”

Шега. Смешна. На първо чуване, на второ, на трето, после ти идва малко байгън. Пък и Пирински вече е евродепутат. Стига му толкоз в Българията.

Чета статия, според която „Ламбо разплакал младите в БСП”. Обществена тайна е, че Ламбо е емблема на БСП и всички в партията гледат на него, като на свещена крава. Данаилов казал „Грабвайте гаджетата и приятелите и отивайте да гласувате на 25-и.” Това било мотивирало младите. Да, ама не! Дори Ламбо не мотивира младите. БСП преживя поредния крах на изборите и трябваше да управлява отново в безобразна коалиция, от която претърпя само негативи. Поредна загуба. Поредни усилия и работа, хвърлени на вятъра. Не, не са на вятъра. То, който искаше – влезе в НС. Но не и младите. А четейки информацията от тези дни – Ламбо пак ще трябва да разплаква младите, защото отново е водач на листа. То вярно, че само Ламбо й остана на БСП – Петя Буюклиева пристана на АБВ, Николина Чакърдъкова също, а за голямата болка Веско Маринов не ми се и говори. Ламбо ще бъде водач на листа. Отново. Ще бъде депутат. Отново, както е бил в 4 поредни Народни събрания. ЧЕТИРИ!

Няма нито един член на БСП, който да не знае кой е чичо Митко. То за чичо Митко много е изписано, но както се казва, не можеш да му одраскаш диамантената черупка. Чичо Митко коли и беси на Позитано.Не минава и едно назначение, без чичо Митко да е казал да. За разлика от Ламбо, него хората не го обичат. Просто го търпят от страх. Търпят го, страхуват се и чакат следващите избори, когато чичо Митко ще бъде преместен за водач в друга област, че тази е поредната, която не го иска. Чичо Митко си го прехвърлят като горещ картоф. Да му се чудиш на дебелокожието да се явява и явява пак на избори. Но, и чичо Митко е водач на листа. Отново. Ще бъде депутат. Отново, както е бил в 4 поредни Народни събрания. ЧЕТИРИ!

Има виц, според който в БСП за млад се счита всеки член, до първия му инстулт. Доказателство за това е Янаки Стоилов. Когато стане дума за обновление на партията, за даване на път на младите, винаги изплува образа на младата надежда Янаки Стоилов. Янаки и този път ще бъде водач на листа. Отново. Ще бъде депутат. Отново, както е бил в 7 поредни Народни събрания. СЕДЕМ!

За Ангел Найденов и Георги Божинов хората се чудят какви ли са им професиите. Не за друго, просто цял живот са били депутати. Ангел Найденов и Георги Божинов и този път ще бъдат в челото на листите. Отново. Ще бъдат депутати. Отново, както са били единия в 5, а другия в 6 поредни Народни събрания. ПЕТ и ШЕСТ!

Такива пожизнени депутати в БСП дал Господ. Друга бира са тези, които са приближени на ръководството – Валери Жаблянов, Кристиан Вигенин и сие. За тях трудно се намират места в листите, защото са от категорията „сноби”. Те няма да дойдат на събрание и да пият пърцуца в пластмасова чашка. Могат само да ти се подпишат на плаката. Евентуално. Важното е, обаче, че са „хора на ръководството”. Все едно тази партия, няма членове, има само ръководство.

Има водачи на листи, за които се смята, че партията им е длъжна, защото са били в администрацията, пък не са успяли, пък видиш ли, трябва да се погрижим за тях – Румен Гечев и Емил Райнов са христоматийни примери за това. Ама това, че имената им се свързват с лошо управление, фалити, съдебни дела и пр., няма никакво значение – партията трябва да се грижи.

Оказва се, обаче, че дори в БСП има добри практики. Още не могат да се назоват „светлина в тунела”, но има! Има хора, които показват, че да си депутат не е самоцел, не е начин за изкарване на прехрана, не е болна амбиция. А НАЙ-ХУБАВОТО е, че ги дават хора под 40 г., които са млади, образовани и с идеали. Депутати от 42-то НС – първи мандат.

Ето малко позитивизъм и надежда за младите в столетницата. Не всички в нея са Дъбов, Кутев, Пирински, Стоилов.

„Благодаря на другарите за номинацията за народен представител. Но този път няма да се включвам в листата – много е трудно да си с малко детенце и да пътуваш постоянно. Да си народен представител е голяма отговорност и задължение. Не трябва да се заема мястото на всяка цена, вместо някой, който ще има възможност да се посвети изцяло на задачите. Колегите, за които ще гласуваме, съм сигурна, че ще работят усилено и достойно. А ние, разбира се, ще работим и помагаме на 100 % и тук, по населените си места!”

„Искам заедно с отчета си за работата ми като Народен представител в 42-то Народно събрание да изразя благодарността си за номинациите, които получих за включването ми в листата на предстоящите на 5 октомври избори за 43-то Народно събрание! Благодаря за признанието, доверието и оценката ви! След два мандата член на НС на БСП, участие в отминалото вече 42-ро Народно събрание, смятам, че щафетата трябва да се поеме от други хора, които със същия хъс и желание да продължат работата ми! Считам, че е грешна практика едни и същи лица да представляват БСП на всички нива, тъй като имаме не малко кадри с потенциал, който трябва да се използва и развива! Попътен вятър желая на кандидатите за народни представители от 29-ти Хасковски МИР! В тази кампания ЗАЕДНО ще успеем и ще спечелим предстоящите избори!”

Последните два коментара са на депутати. Първи мандат.

Край.

P.S. Аз може и да съм вече бивш член на БСП и да живея от години зад океана, но родителите ми продължават да са част от тази партия. Докога?, питам ги често.