Пепеляшка става Жената Котка

Автор: Лола Монтескьо (повече от Лола на chuime.bg)

Ок, посипвам си главата с пепел. След като прочетох коментарите под двете ми излияния за нерадостния живот на съвременната пепеляшка, който няма нищо общо с този на момичето от приказката, а пък още по-малко с този на Кари Брадшоу, реших: ще се поправя.

Подсмръкнах с нос, обърсах го в ръкав и свалих коронката. И без това ми пречи да бърша прах. Тия рокли с кринолини и пантофки 32-и номер – също.

За новата ми роля, в която ще отговоря на високите изисквания на критиците, ми трябва нещо по-удобно. Хем да мога да се придвижвам бързо, хем да изглеждам секси като Преслава на промоция. Нещо латексче, това-онова… Разбира се! Жената котка ми върши идеална работа. Сбогом, пепеляшке, сбогом, тикво, от днес ще съм истинска героиня. На висотата на модерната софийска жена.

5,30 сутринта, в къщи, зима е

Престолонаследникът още спи, принцът също. Аз обаче нямам нужда от много сън. Легнала съм си към 2, защото чаках да извърти и последната пералня, пък и довърших проекта за фирмата. Скачам грациозно от кревата и отварям широко прозорците. Още е тъмно и студено, бръска сняг. Колко е хубаво да ставаш в 5,30 през зимата! Щастлива съм, измърквам си тихо и поглеждам към огледалото. Оттам съучастнически ми намига перфектно фризирана и гримирана мадама. Една истинска жена! Жената котка! Време е за сутрешния джогинг.

Излизам навън и в лек грациозен тръс се спускам от Красно село към Люлин. Два километра, пет километра, 7 километра… Надбягвам няколко одремани таксита и един полупразен рейс. Пътуващите в него стреснато ме поглеждат. Всичките са сънени, а жените даже не са се гримирали като хората. Ей, аман от мрънкала значи. И после плачат, като ги зарежат. Ми ‘кво толко да удариш едно гримче сутрин преди да излезеш, нищо че е 5… Подтичквам жизнерадостно и внимавам през цялото време да изглеждам секси. Не забравям да се усмихвам. Оглеждам се в тъмните прозорци на един офис и правя муцка – жалко, че не си взех телефончето, щях да се снимам. Врътвам по околовръстното и вадя гиричките от джобовете на анцуга (Гучи, колекция пролет-лято 2013, изкарах си паричките за него сама, просто не ядох 4 месеца). Работя за бицепс и трицепс през следващите 8 километра.

Когато приключвам сериите, вадя червен лак за нокти и се лакирам в движение. Много е важно ноктенцата да са винаги с пресен лак. Иначе каква жена съм! Часът е 6, браво, подобрявам резултатите. 30 километра за половин час, Цура и Маца от офиса ще полудеят от завист. Дано да съм свалила тия две кила от Коледа, че да съм си пак 45. Виждам блока си в Красно село, но врътвам към денонощния. Трябва ми брашно за баницата.

Вкъщи всички още спят. Тегля си един 8-секунден душ, по време на който успявам да се епилирам, ондулирам и масажирам. Пазя си лака. Скачам в латексовия костюм и хуквам към кухнята. Врътвам една баница. Ей така, както баба ме е учила. Ми тъй де, те едно време по 10 деца са гледали и всяка сутрин баници са въртели над главите си, без да мрънкат. Докато баницата се пече, простирам дрехите, поправям крана в банята и отговарям на 18 имейла. 7 часът е, време е да вдигам любимите си мъже. Влизам първо в спалнята и лекичко запявам – арията на Кармен на два гласа. Собствен аранжимент с малко етномотиви, мъжът ми много го харесва. Пея му го всяка сутрин за събуждане освен в неделя. Тогава му танцувам танца на малките лебедчета от “Лебедово езеро”. Много е фин моят мъж, щастлива съм.

Принцът изръмжава нещо под завивките, а аз, ромолейки с медено гласче, му поднасям топла баничка, горещо кафе и сутрешния вестник. Миличкият, не може да си отвори още очичките, затова му преразказвам на бързо основните новини и най-интересните анализи. Прегледала съм ги по време на кроса някъде около “Банишора”.

Прехвърлям се в детската стая. Престолонаследникът е вече буден и е в прекрасно настроение, както винаги. Предлага ми да поиграем и се покатерва с два скока върху гардероба. Оттам ме замеря с нафталинови топчета. Аз обаче, нали съм жената котка, избягвам ловко всеки удар и литвам към него. В едната ръка държа чистите му дрешки, в другата четка за зъби. Убеждавам го да не мърда много, докато го обличам и му мия зъбите, защото едновременно с това телефонирам с борсата в Китай и пускам и една прахосмукачка в стаята му. Обикновена понеделнишка сутрин. Както винаги в понеделник, той ме засипва с въпроси защо звездите не падат от небето и защо земята е твърда (вчера тупна от пързалката). Обяснявам му теорията за Големия взрив. На английски. Никога не е рано да започнеш с доброто обучение на Престолонаследника.

В 8 всички са облечени, измити, избръснати, нахранени и мога да ги откарам до офиса и детската градина.

15,30 часа, в офиса, пред приключване на проекта

Денят преполови, а аз продължавам да съм във великолепно настроение. Използвах обедната почивка да напазарувам – намерих великолепни чушки, май са испански. Мисля да спретна една лютеничка довечера, докато полирам джантите на голфа и довършвам следващия проект. Не знам защо колегите си губят времето в почивката с ядене – от ядене само се дебелее. Аз хапнах две покълнали зърна. Хем са полезни, хем няма калории.

Връщам се на бюрото, скривам чушките под масата и се задълбочавам в работата. Намирам бързо няколко грешчици и се опитвам да ги поправя, но се оказва, че фалът е още в самия софтуер. Препрограмирам всичко, нищо работа. Даже за Вельо от горния етаж го правя на Linux, той мрази Бил Гейтс. Започвам новия проект, трети за седмицата, а е още само понеделник. Боже, колко съм добра! Проверявам си пощата – имам 9 предложения за работа в други фирми с още по-висока заплата. Не знам дали да приема, тя и тази тука си ми стига. Пък и навсякъде работният ден е от 14 часа плюс събота и неделя, така че що да се местя…

Все пак отивам при шефа и леко намеквам за офертите. Царица съм на преговорите за заплати – след 15 минути излизам победоносно от кабинета му с обещание за премия и ваучери за прах за пране. В 17 в офиса влизат клиенти – американец, китаец и ром. Водя разговори и с тримата на родните им езици. Нали за това ме взеха на работа, все пак – полиглот съм. Докато изчислявам наум евентуалните приходи и разходи за следващите 5 квартала, пускам им по едно кафе и демонстрирам лъстива походка на 12-сантиметровите си токчета. Обичам ги тези обувки, карат ме да усещам всяка точка от краката си, когато ги нося по 14 часа на ден. Все пак аз съм истинска жена! Оглеждам се в кафемашината и правя муцка. Жалко, че пак не съм с телефончето. Изпращам клиентите по живо по здраво. Не забравям да се усмихвам и да изглеждам секси.

Време е за игрички на Нюйоркската борса. Купувам и продавам акциите на фирмата, правейки невероятни печалби, докато мимоходом търся в интернет рецепта за лютеничка. В 18 си тръгвам. Колегите завистливо ме поглеждат, но така е – все пак майките в България имат право на съкратен 14-часов работен ден. Да си родят и те по едно-две деца, че да оттърват малко работа!

20,00 часа, пак у дома, все още е зима

Щастлива съм. Престолонаследникът е заспал, след като съм успяла да го нахраня с биодомати, биокартофи и биопиленце, всичко собствено производство. Докато скубех кокошката, му обясних какво е интегрално уравнение. На френски. Никога не знаеш в тоя живот кога точно ще ти потрябва висша математика. Или пък френски.

Мъжът ми нещо е в лошо настроение, май още го държи махмурлукът от събота вечер, когато излиза с приятели. Миличкият. Сядам на пианото и изкарвам един Чайковски. Това винаги го успокоява. Питам го какво иска да гледа по телевизията – порно или мач. И той не знае, само да не е Слави. Сменя непрекъснато каналите, докато аз му масажирам стъпалата с една ръка. С другата бъркам лютеничката, а с левия си крак си задействам крачната шевна машина. Мисля утре да се изтипосам в “Кавали”, собствено производство. Взех кройката от една приятелка шивачка от Стара Загора. Тя е дизайнерката на Камелия, Анелия и Румяна Желева.

Оглеждам се в перфектно полираната масичка в хола и правя муцка. Уф, пак не съм с телефончето. Мъжът ми нежно хърка и аз на ръце го отнасям до ложето. Лютеницата се вари, след час-два ще напълня бурканите. Пуснала съм пералнята, макар че понякога се чудя дали една истинска жена не трябва да пере на ръка. Докато полирам джантите на Голф-а, отговарям на 18 имейла. Имам нова идея за проекта. Ей сега ще я натракам, само да си сложа подмладяващата маска на лицето. Все пак, аз съм жена и не бива да изглеждам на повече от 23. Оглеждам победоносно дома си. Перфектно е – блести от чистота, лютеничка къкри на котлона, компютърът примигва и ми съобщава, че борсата в Ню Йорк затваря с печалба за мене, джантите на Голф-а са като нови, детето спи, мъжът също (в понеделник сме занемарили секса, но утре смятам да вместя 3-4 оргазма в програмата), маникюрът ми е топ! Щастлива съм!