Цвета Митова
Нещо се случи. Този път наистина. В сърцето на Европа, Париж, дванадесет души изгубиха живота си. Най- накрая на всички ни стана ясно, че Европа и светът имат огромен проблем: ние сме незащитени, ние си затваряме очите за проблема, ние сме разединени. Навън, под носа ни армия от фанатици вилнее и убива. Това вече не е проблем само на САЩ или на НАТО, то е проблем на целия свят, включително и България. Ако подобен вид атентат се случи у нас, последиците ще са катастрофални . Всички побелели глави на екрана ще намекнат, че сме си го заслужили и ще призоват за толерантност, за " етнологически концепциум априори" и т.н.
От години живеем с убеждението, че това няма да се случи на нас, че сме твърде далеч и че сме твърди незначителни. Обаче онзи ден, в меката на толерантността Париж, там където живеят милиони мюсюлмани и всякакви други се случи немислимото. Кой може да ни застрахова от подобен тероризъм? ИСИЛ и Ал Кайда са реална заплаха за всяка страна от територията на Европа. Въпросът е какво да правим ние? Толерантни ли да бъдем или да не бъдем? Как да се справим с бежанците, с имамите, които проповядват джихад, със съмнителните брадати типове, които забелязваме по летищата и все по-често срещаната гледка на забулени жени у нас? Ние сме малка държава с огромни проблеми, а този с радикалния тероризъм няма как да решим сами. Но отношението си можем. Истината е, че не бива да сме безразлични- нито за дванадесетте зверски убити журналисти, нито за сирийските бежанци, нито за проблемите на Близкия Изток.
Ефекта на пеперудата неминуемо ще докара нещо и у нас, а ние това вече го преживяхме веднъж при атентата в Бургас. Но докато ние още се чудим кой точно взриви автобуса на летището, в Париж полицията вече идентифицира терористите. Разкъсвани сме в омразата си между САЩ и Русия и сме абсолютно слепи за случващото се навън, докато то не почука на вратата. В големите държави имат стратегия за борба с тероризма, ние нямаме нищо, нито дори мнение по въпроса. Ние знаем да слагаме всички под общ знаменател и да мразим беззащитните: мразим бежанците, защото ни населявали страната, но си мълчим като овчици когато облечени в черно мъже убиват и режат глави във вече всички точки на света. Не разбираме, че не можем да пазим неутралитет пред световната заплаха на тероризма. Зрънцата на омразата виреят лесно. И това искат да постигнат всички екстремистки организации. Ако започнем да мразим, ще отключим религиозна война, отколешна мечта на всички фанатици. Докато шайка озверели любители на джихада промиват мозъци и режат глави, мирните последователите на исляма треперят от ужас, също както християните, католиците и всички други религиозни общности. Товарът върху мохемеданите сега ще е още по-голям, също както след 11 септември в САЩ. Радикалният екстремизъм не бива да се превръща в синоним на исляма. Не трябва да позволяваме невинните да страдат заради виновните.
Тероризмът няма нищо общо с милионите вярващи по света, които днес горчиво ще изпият чашата на омразата заради шепа ненормалници. Мюсюлманите, както и християните се страхуват еднакво. ИДИЛ реже глави и на християни, и на мюсюлмани. Бежанците на границите ни говорят ясно за това. И е наш човешки дълг да им помогнем, защото така най-ясно се проявява човешката ни толерантност. Но толерантността свършва там, където убиват хора. С екстремизма на организации като ИДИЛ и Ал Кайда трябва да се борим и у нас. Трябва ни стратегия по въпроса, държавна политика и повишена експертна сигурност. Не можем да пазим вече неутралитет. На терористи трябва да се отвръща. Те не разбират от друго. И ако обърнем гръб на нациите, които се борят с тях, ще трябва да се научим да се справяме сами. А ние никога не сме успявали в това.
