Нещо положително

Една история, разказана специално за нас от Събина Панайотова.

Исках да напиша нещо положително. По-скоро да го опиша, защото ми се случи в събота.

Прекарах деня си на един вътрешен паркинг на бул. „В. Левски“. Нищо особено – голяма площадка, а в единия й край сграда и до сградата кашони с дрехи и играчки. В този двор мои познати събираха дарения за бежанските лагери във и около София.

Отивам леко закъсняла – имам куче за разхождане, водя и приятелка. Юлия е аутрийч координатор на фондация „Инициатива за здраве“, не се страхува от мръсна работа. Предната вечер случайно й споменах какво ще правя и на третата секунда тя се отказа да чисти у тях и реши да дойде да помага.

На място намираме Илияна, Боряна и Мина. Илияна е журналист. Не бързайте да съскате, тя е от добрите – пише адекватно и по важни теми, даже успя да пробие в Cosmopolitan със статия за осиновяване кучета. Боряна е от нашия парк. На кучкарски жаргон, това ще рече че си разхождаме кучетата на едно и също място. С нея сме водили улични на кастрация, прибирали сме приемни бебета, скоро се показвахме по сутрешни блокове покрай масовото хвърляне на отрова в квартала. Мина е в центъра на нещата. Тя тича да събира помощи, ходи по лагерите, превежда, изпълнява рецепти и носи лекарства на бежанците, води лекари при тях. Говори по телефона с коменданти на лагери, с дарители, транспортната фирма, която безвъзвратно е предоставила камион, с Агенцията по бежанците.

Там са още Васко и брата на Мина. Сещам се кой е Васко от Facebook – беше активен покрай протестите, сега обикаля лагерите да координира и да носи помощи. Сам за няколко часа вдигнал refugees-bg.org, за да има едно място в нета с всичката информация. Сутринта преди да дойде обрал всички стари играчки на собствените си деца и сега ги разтоварва от багажника и разпределя по кашоните. Едното му дете днес има рожден ден и затова няма да остане цял ден. Братът на Мина пък е собственик на мястото. Отворил паркинга, извадил машина да има чай и кафе, донесъл вода и кола. По-късно идва и Марина. Марина е адвокат от кучешката мафия, от групата, която успя да криминализира насилието над животните през 2011. Днес сгъва дрехи по кашоните.

Към 12 вече има добро количество дрехи разпределени по възрасти и сезони. Играчките и те се сортират, но след възражение, че не можем да определяме децата и да им казваме кой да си играе с кукли и кой с колички според пола, решаваме, че няма да ги сортираме чак толкова. Има торба с терлици и чорапи, торба с шапки и шалове, корито пълнo с хавлии, торби памперси. Това е втората акция за играчки, дрехи и медикаменти за децата в лагерите на тази група хора. Миналата събота занесли първите лекарства и децата си поискали играчки. В събота срещу неделя на пожар събирахме играчки и ужасно много хора се отзоваха.

Разбирам, че по-голямата част от даренията от тази събота ще отидат в лагера в „Ковачевци“. Отворил е скоро. Не се знае точно какво е положението, но се знае, че има много семейства с бебета и малки деца, вероятно нямат нито дрехи, нито лекарства. Колегите на Боряна са събрали пари за багажник с бебешка храна за най-малките.

Постепенно започват да пристигат все повече хора. Семейства идват с децата си и започват да разтоварват – памперси, дрехи, играчки, торба след торба. Малки и по-големи деца разтоварват торбите с дарения, очаквам да са много ок с това, че им даряват играчките на други деца, но няма проблем. Няма разплакани. Майка идва с едно дете на ръце и второ малко по-голямо, което ми подава три големи торби. Жена се извинява, че е избрала да ги сложи в хартиени пликове – няма проблем, ние така или иначе ги сортираме. Някои оставят и пари за лекарства. Всички искат да помогнат. Няколко часа по-късно камионът идва и започваме да товарим, а хората продължават да носят дарения. Вечерта гледам снимките от „Ковачевци“. На тях всички се усмихват!

Не ме разбирайте погрешно, аз не съм чак толкова добър човек. Даже повечето време не харесвам деца. Не съм направила нищо героично или голямо. Но от малкото, което върша съм научила едно. Ако трябва да ви дам дори само една причина утре да направите нещо добро, тя е – хората, които ще срещнете по пътя. Страхотно е да спасиш куче – да го видиш здраво и обичано в дом. Страхотно е да знаеш, че довечера едно дете ще прегръща зайче на цветя и това ще го направи малко по-щастливо от Бог знае колко време насам. Не, не съм религиозна. Нещото, което обаче аз взимам за себе от всичко това са хората – усмихнати, добри, силни, хора, които действат. На другата вечер ги видях повечето и на протеста пред СУ. Дарител питал Мина: „Вие от фондация ли сте?“ Смеем се. „Не, ние сме просто приятели на Козата Ани.“ Ние не сме държавата, не сме НПО. Никои не сме.

Най-хубавата ми събота в София от доста време. Следващата (02.11,2013) пак сме там. От 11 до 17 часа на паркинга на рок бар „Фенс“ – бул. „Васил Левски“ 114, паркингът е от към ул „Черномен“ ( успоредна на „Васил Левски“, влиза се от ул. „Искър“ или бул. „Дондуков“ по ул. „Волов“ или ул. „Стара планина“).

Събираме: детски и бебешки дрешки, играчки, памперси всички размери, моливи, флумастри, тебешири, детски колички, пластелин, боички, топки.

Благодарим предварително!

Повече за бежанските лагери около София:

В момента в София има два легара – „Военна рампа“ и „Враждебна“. Всички лагери и акции за събиране на помощи може да видите на картата на Refugees in Bulgaria.