Куки, червеи и шарани

„Правосъдният министър и Вучков, с какво бихте запознали колегите от т. нар. дело „Червей“, че впоследствие ще ви питам и за „Кадаиф“. Шегувам се…“

Бойко Борисов има повод за ведрина и небесна лъчезария, след като за пореден път успешно превъртя ченгеджийницата.

От една седмица целокупният български народ се занимава със загадъчното дело „Червеи“ – милиционерско уравнение с пет неизвестни – Кой? Кого? Какво? Защо? и Какво от това?

Отвъд мъглата на засекретеното съдържание, пропускано за публиката „на час по лъжичка“, политическите игри дават ясен резултат. Пренареждането на силите в службите за сигурност и съдебната власт тече с пълна пара.

По ирония на съдбата, най-тежко го отнесе онзи, който повдигна темата – председателят на Вътрешната комисия в Народното събрание Атанас Атанасов.

За няколко дни – от ролята си на разобличител той беше принуден да влезе в обяснителен режим за информация, с която очевидно не разполагаше в цялост.

Червената лампичка за тревога на Генерала трябваше да светне в онзи момент, в който му се наложи да се уповава в шефа на Бюрото за контрол на СРС Бойко Рашков – човек, който няма нито една причина да обслужва политическите цели на Атанасов, тъкмо обратното.

Бившият шеф на Следствената служба не е забравил далечната 1998 г., когато ВСС го избра с мнозинство за наследник на Иван Татарчев на поста главен прокурор. Рашков обаче се размина с върха на държавното обвинение, след като президентът Петър Стоянов отказа да подпише указа за назначаването му. За няколко дни СДС промени Закона за съдебната власт, смени целия Висш съдебен съвет, и си избра „по-подходящ“ главен прокурор – Никола Филчев.

Бойко Рашков изтегли „късата клечка“ и през 2009 г. – тъкмо тогава ГЕРБ разпусна първообраза на днешното Бюро за контрол на СРС, което той ръководеше за 3 месеца, и го лиши от държавна служба.

Днес Борисов похвали Рашков за „добре свършената работа“ – не, че някой разбра каква работа е свършило Бюрото за последната година и половина – освен че легитимира проверката по „Червеи“ и опроверга всички твърдения на Атанас Атанасов, както че главният секретар на МВР е организирал операцията, така и че в разработката е влизало следене на протестиращи.

Дали по невнимание или с „приятелско“ побутване по нанадолнището – в непреодолимото си желание да откъсне главата на Светлозар Лазаров с голи ръце, Атанас Атанасов стана жертва на танца със саби, който сам поведе.

Контролираното изпускане на информационната стръв от делото „Червеи“ по типична ДС-постановка внесе смут и в мрежата на протеста.

Някои едва изчакаха да се самообявят за мъченици, на други започнаха да им се привиждат агенти-провокатори в собствените им редици. Преждевременните героични залпове поразсеяха медийната забрава на протеста, но дотам.

В интерес на истината – самият вътрешен министър Веселин Вучков внимателно наливаше вода в мелницата, като се „солидаризира“ с очакванията на протестиращите.

„Като гражданин и като политик, съм убеден, че тогава, по отношение на тези протестиращи на територията на цялата страна, имаше някакви мероприятия“, каза Вучков в разгара на скандала.

Само няколко дни по-късно обаче, когато Бойко Борисов пое контролът върху темата „Червеи“, Вучков даде заден ход: „Трябва да се установи докрай какво е правено 300 дни в информационните фондове на МВР. А не това да се подменя с въпроса подслушвани ли са протестиращи“.

В крайна сметка, без да искат, самите говорители на протеста разсеяха общественото внимание от тежките съмнения за политическа „профилактика“ в службите за сигурност, както и за не по-притеснителните данни за теч на информация от полицията.

Тъкмо затова Борисов има най-много основания да се забавлява от истерията около „Червеи“ – защото успя да отклони вниманието от същността на проблема – политизацията на МВР и ДАНС.

А на всичкото отгоре влезе в любимата си роля на блюстител на правоохраната, като се възмути от предозирането със СРС-та и прехвърли отговорността за нерегламентираното подслушване от „болната глава“ на по-удобния виновник – съда. Софийският градски съд.

„Червеите“ се появиха тъкмо навреме – точно когато ВСС прояви внезапен интерес към схемите на разпределение на делата в СГС (за които от години има достатъчно притеснителни данни за злоупотреби).

„Гледам, че много ревниво медиите пазят съдийката Владимира Янева, която е издала разрешителното“, разсърди се Бойко Борисов в четвъртък, което ни кара да направим „обосновано предположение“, че дните на Владимира Янева начело на най-важния съд в страната са преброени..

Мандатът на Янева започна със скандал (недостатъчен съдийски стаж, преписани мотиви в съдебни решения, просрочени дела, конфликт на интереси и др.), със скандал и ще завърши – вероятно предсрочно, при това в навечерието на цялостното преобразуване на Висшия съдебен съвет.

Сигналът, обаче, е и към „канонизираният светец“ на партията – Цветан Цветанов, който този път май ще бъде пожертван в името на дружбата със Сараите.

„Ако на Цветанов са му дали 4 години, за това, което са правили, трябва да им дадат по 400 години всички по веригата, от съдията до последния, ако приемем, че има съизмеримост. Сега имаме с кой да се измерваме и всичко друго не е приемливо за мен“, каза Бойко Борисов от Брюксел.

По всичко личи, че с разработката „Червеи“ Борисов си откъсна опашката, като поряза лошо семейната приятелка на Цветан Цветанов и в нетипичен за себе си стил „пропусна“ да оспори публично ефективната присъда на доскорошния си пръв довереник (за разлика от Борисов, Румен Петков беше готов да се самоуличи в престъпление в сутрешния блок на bTV, но да защити Цветанов).

Прави впечатление, че Борисов постоянно пропуска въпроса кой е поръчителят на операцията и защо главният секретар на МВР Светлозар Лазаров е останал незапознат със СРС-профилактиката на информационната система, след като по вътрешноведомствен регламент всички искания за разрешение на специални разузнавателни средства са минавали през него.

„Той няма нищо общо“, обяви Борисов и свали всяка отговорност от наследения главен секретар, като изненада в гръб Атанас Атанасов, който явно очакваше подкрепление в атаката срещу стария режим в МВР.

Вместо това Генералът падна жертва на мълчанието на Борисов и на внезапната активност на Цветлин Йовчев, който не само взе лесен реванш за турбуленциите по време на мандата си, но и направи любопитна политическа заявка с призива си „Вън лъжците от политиката“ – нещо, което не си позволяваше да прави дори когато беше вицепремиер.

„Компрометирането на източника – основен прийом на Черно-червената пропаганда“, възкликна Атанас Атанасов във Фейсбук.

Всичко това се случва в разгара на дебата за тоталната реконструкцията на системата за сигурност, която беше преформатирана по времето на Цветлин Йовчев.

Именно по негова инициатива министърът на вътрешните работи се „освободи“ от персонална отговорност за чувствителните операции в МВР (с изваждането на подслушването в ДАТО) и даде достъп до всички разследвания срещу организираната престъпност на ДАНС – нещо далеч по-притеснително в контекста на демонстративното назначение на Делян Пеевски начело на контраразузнавателната служба.

С цялото си поведение по операция „Червеи“ премиерът Бойко Борисов дава сигнал, че изпраща с почести мозъчния тръст на МВР от времето на Орешарски – както страшилището на Лясковец Светлозар Лазаров, така и стария си познайник от кабинета ГЕРБ-1 – Цветлин Йовчев („отличен моряк, но не капитан“, по определението на самия Борисов от 2011 г.).

И така – една седмица по-късно мачът свърши с майтап. И с натрапчивия вкус на лепкав турски десерт.

Както се казва – на печелившите честито. А за онези, които са се надявали да излязат победители в битката с ченгетата, остава поуката, че когато се бориш с прасе в кал, няма начин да останеш чист.

Автор: Дияна Костова