Кошмари в аптекатa
Не съм фармацевт, но ще ви разкажа една история за фармацевти. Случката е следната: влизам в столична аптека в късния следобед. Пред мен на опашката е мъж, който разпалено обяснява, че иска да си купи аналгин без ампули (най-вероятно има предвид аналгин на ампули?!), но е без рецепта. Опитите на аптекарката да получи задоволително обяснение защо човекът няма рецепта са безуспешни. Въпросите й са отбити с агресивна атака и рязък тон. Клиентът иска към аналгина и аулин, за който също няма рецепта.
Фармацевтката е изправена пред дилемата да продаде ли силното обезболяващо без рецепта или не. Тя трябва да реши да рискува ли работното си място заради непознат човек. Ако я хванат в най-лошия вариант няма да се стигне до съд, но ще й отнемат правата да практикува. Най-лекото наказание е порицание, а средното е лишаване от една до пет минимални работни заплати. Най-тежката санкция е лишаване от право да се упражнява професията от 3 месеца до 3 години.
Монетата, обаче, винаги има две страни. Човекът е мъж на средна възраст, добре облечен, не прилича на наркоман, луд или пияница. И отчаяно твърди, че аналгинът на ампули е единственото, което му помага да спре болката.
Момичето в бялата престилка кърши ръце, накрая случаят е поет от управителя.
Тази сцена не за първи път е пред очите ми. Само преди седмица в друга аптека пиян мъж се опитваше да си купи лекарства без рецепта и дори заплаши аптекарката, че ще я причака след работа. За първи път видях олицетворението на лафа „Който не пие от кръчма, пие от аптека”.
Какво се промени след април 2009 година, когато влязоха в сила промените в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина и Наредба № 4, според който не само аптекарите не бива да продават лекарства без предписание, но и пациентите не бива да искат това? В българското законодателство засега няма адекватни санкции, които да мотивират пациентите да спазват закона.
„Искат ни силни приспивателни, успокоителни за нерви, антибиотици, виагра и кортикостероиди. Това е ежедневие. Замисляме се дали да не назначим охрана в аптеката”, разказва ми един от управителите на аптеки. „Имали сме случаи всякакви. Плашили са ни с журналисти, изискват ни дипломи, подават сигнали за внезапни проверки. Няма нищо по-страшно от българина, който си е наумил, че е изключение от всеобщото правило”, ужасени са фармацевтите. За тях скандалите са ежедневие, а обидите – обръщение.
Законът е пределно ясен – такива лекарства се изписват само срещу рецепта от лекар. Разбира се, пациентите знаят това, но въпреки всичко искат да стане на тяхното. Следват обяснения от „лекарката ми е в чужбина” до „забравих си рецептата вкъщи, после ще мина да я покажа”. Стига се до „ще извикам полиция”, „ще ви съдя ако с мен се случи нещо” и „не ви ли е страх, че ще си изгубите работата?”
Кошмарите на аптекарите все повече се доближават до тези на лекарите от Спешна помощ – в тях неизменно участват агресивните и непримирими пациенти.
“За да спре продажбата на лекарства без рецепта обаче, е нужно и лекарите да издават валидни рецепти с правилно описани реквизити, здравният министър да приеме кодекса за професионална етика на съсловието и правилата за добра фармацевтична практика, а медиите да разяснят на населението, че е редно лекарства да се пият с рецепта. Ако има воля, до няколко години ще започне да се спазва законът”, заяви преди време шефът на Българския фармацевтичен съюз Ненчев.
Е, не няколко, а цели 6 години минаха. За фармацевтите проверки и санкции има, но какво следва за българите, които все по-често се отричат от докторите и се подлагат на самолечение? Какво се случва и с онлайн аптеките, където можеш да си поръчаш почти всякакви лекарства и да си приложиш експериментално лечение, прочетено в поредния форум?
Онлайн могат да се купят препарати като аналгин, парацетамол и витамини. Пазарът на препаратите без рецепта в България е около 300 млн. лв. годишно, като непрекъснато се увеличава. Ръстът само до средата на миналата година беше 11.8%.
И ако това не е доказателство, че Законът съществува, но не се спазва, какво трябва да се случи, за да стане обратното?
Кошмари в аптекатa
автор: Кристина Димитрова
Не съм фармацевт, но ще ви разкажа една история за фармацевти. Случката е следната: влизам в столична аптека в късния следобед. Пред мен на опашката е мъж, който разпалено обяснява, че иска да си купи аналгин без ампули (най-вероятно има предвид аналгин на ампули?!), но е без рецепта. Опитите на аптекарката да получи задоволително обяснение защо човекът няма рецепта са безуспешни. Въпросите й са отбити с агресивна атака и рязък тон. Клиентът иска към аналгина и аулин, за който също няма рецепта.
Фармацевтката е изправена пред дилемата да продаде ли силното обезболяващо без рецепта или не. Тя трябва да реши да рискува ли работното си място заради непознат човек. Ако я хванат в най-лошия вариант няма да се стигне до съд, но ще й отнемат правата да практикува. Най-лекото наказание е порицание, а средното е лишаване от една до пет минимални работни заплати. Най-тежката санкция е лишаване от право да се упражнява професията от 3 месеца до 3 години.
Монетата, обаче, винаги има две страни. Човекът е мъж на средна възраст, добре облечен, не прилича на наркоман, луд или пияница. И отчаяно твърди, че аналгинът на ампули е единственото, което му помага да спре болката.
Момичето в бялата престилка кърши ръце, накрая случаят е поет от управителя.
Тази сцена не за първи път е пред очите ми. Само преди седмица в друга аптека пиян мъж се опитваше да си купи лекарства без рецепта и дори заплаши аптекарката, че ще я причака след работа. За първи път видях олицетворението на лафа „Който не пие от кръчма, пие от аптека”.
Какво се промени след април 2009 година, когато влязоха в сила промените в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина и Наредба № 4, според който не само аптекарите не бива да продават лекарства без предписание, но и пациентите не бива да искат това? В българското законодателство засега няма адекватни санкции, които да мотивират пациентите да спазват закона.
„Искат ни силни приспивателни, успокоителни за нерви, антибиотици, виагра и кортикостероиди. Това е ежедневие. Замисляме се дали да не назначим охрана в аптеката”, разказва ми един от управителите на аптеки. „Имали сме случаи всякакви. Плашили са ни с журналисти, изискват ни дипломи, подават сигнали за внезапни проверки. Няма нищо по-страшно от българина, който си е наумил, че е изключение от всеобщото правило”, ужасени са фармацевтите. За тях скандалите са ежедневие, а обидите – обръщение.
Законът е пределно ясен – такива лекарства се изписват само срещу рецепта от лекар. Разбира се, пациентите знаят това, но въпреки всичко искат да стане на тяхното. Следват обяснения от „лекарката ми е в чужбина” до „забравих си рецептата вкъщи, после ще мина да я покажа”. Стига се до „ще извикам полиция”, „ще ви съдя ако с мен се случи нещо” и „не ви ли е страх, че ще си изгубите работата?”
Кошмарите на аптекарите все повече се доближават до тези на лекарите от Спешна помощ – в тях неизменно участват агресивните и непримирими пациенти.
„За да спре продажбата на лекарства без рецепта обаче, е нужно и лекарите да издават валидни рецепти с правилно описани реквизити, здравният министър да приеме кодекса за професионална етика на съсловието и правилата за добра фармацевтична практика, а медиите да разяснят на населението, че е редно лекарства да се пият с рецепта. Ако има воля, до няколко години ще започне да се спазва законът“, заяви преди време шефът на Българския фармацевтичен съюз Ненчев.
Е, не няколко, а цели 6 години минаха. За фармацевтите проверки и санкции има, но какво следва за българите, които все по-често се отричат от докторите и се подлагат на самолечение? Какво се случва и с онлайн аптеките, където можеш да си поръчаш почти всякакви лекарства и да си приложиш експериментално лечение, прочетено в поредния форум?
Онлайн могат да се купят препарати като аналгин, парацетамол и витамини. Пазарът на препаратите без рецепта в България е около 300 млн. лв. годишно, като непрекъснато се увеличава. Ръстът само до средата на миналата година беше 11.8%.
И ако това не е доказателство, че Законът съществува, но не се спазва, какво трябва да се случи, за да стане обратното?
