Къде са истинските мъже?

Като за петък следобяд сме ви подготвили малко смях от Лола Монтескьо (още от нея можете да видите тук).

Няма вече истински мъже! Сигурна съм, че първата жена, произнесла тази реплика, е прапрапрапрабаба ми Ева, след като е видяла как Адам толкова бърза да се изнесе от рая, подгонен от мятащия мълнии дедо Боже, че чак забравил смокиновия си лист да се вее самотен из Едемската градина.

Та се наложило после хем Ева да му тъче нови дрехи, хем да поеме и неговата част от наказанието за отхапаната ябълка. Защото, между нас да си признаем, Адамът от време оно не може да понася силната болка, силната любов и силната тъга.

Сигурна съм също така, че втората реплика, която прабаба ми Ева е произнесла в новия си земен дом, е била: „Аз нали ти казах?” Последвали са я векове на домашно насилие и мъжко деспотство, като започнем от горенето на клада през Средновековието и стигнем до 12-сантиметровите токчета при 10-часов работен ден в ерата на противозачатъчните хапчета.

Почти съм готова да се хвана на бас и че още тогава Ева първа е задала изконния женски въпрос: „Кога ще оправиш казанчето на тоалетната?”, но понеже по тази тема не пише нищо в евангелията, ще замълча.

Ала ето че няколко хиляди години по-късно се случват неща, които ни карат отново да си го кажем – няма вече истински мъже!

Или вие познавате някой, който може хем да оправи казанчето, да смени гумите, да сглоби мебелите, хем да смени пелените, да сготви вечерята, да изпере и изглади, хем да донесе заплата, да победи дракона и да прободе в петата Ахила, а вечерта да седне на дивана до вас и да не иска нищо друго освен нежно да ви държи ръката и да ви пее рицарския минезанг на Валтер фон дер Фогелвайде?

Аз познавам такива хора, ама са все жени. Тук се сещам за една обява, която видях преди няколко години във вестника: “Търся петима силни мъже да свършат една сложна и тежка работа. Или една жена.” Сега обяви се пускат предимно във фейсбук. И там гледам, че почитателки набира фирма, предлагаща съпрузи под наем. Не знам как са с минезанга, но иначе гост-съпрузите можели да поправят душове и кранчета, бойлери и перални, да се пазарят в автосервиза и с майсторите за ремонта, да изхвърлят боклука и да дупчат дупки с бормашина. Ще подхвърля една приятелска идея за разширяване на палитрата от услуги. Може да предлагат съпрузи под наем и за родителски срещи, обяд при тъщата и семейни Коледи. А срещу специална тарифа – и съпрузи под наем за уикендите, посветени на темата “Трябва да поговорим!”. Така тази фирма ще стане популярна и сред мъжете особено в сезона на футболните мачове. Защото в момента клиентите й са предимно жени. Вероятно причината е, че мъжете не обичат да си признават, че не умеят нещо. Примерно да ползват навигационната система в колата. По правило, когато един мъж шофьор се загуби около Перник на път за Кюстендил, трябва да стигне чак до Дуранкулак, за да се осмели да пита за пътя.

Ама то не е само с шофирането така. Каквато и работа да дадеш на един мъж, има да почакаш, докато си признае, че не я умее. Поне 2000 години! Като папата.

Значи цели 265 папи трябваше да се извъртят на престола на светия отец в рамките на над 2000 години, за да събере смелост един от тях да каже: “Не мога, слаб съм!” Интересно дали сега ще се намери някой смелчага да седне доброволно на папския трон, като се има предвид в какви авгиеви обори се е превърнал Ватиканът.

Връзки с мафията, пране на пари, педофилски скандали, разцепление на църквата, атеизъм… Трудно ще е разчистването му, ще трябват поне петима папи. Или една папеса.

И не само с религиозните дела не им се удава нещо на потомците на Адам. Светските също съвсем ги объркаха. Тая криза ги омаломощи. Ето, депутатите във Великобритания толкова са се чалнали от стрес, че ще им строят психиатрична клиника до парламента. Представям си само какъв тежък труд ще е това за лекуващия персонал. Със сигурност ще е от жени, иначе няма кой да се наеме. Та седи срещу доктор Мери депутатът Фараж примерно и описва параноичния си страх от българи и румънци.

А тя е забила нос в тефтера и пише: “Леле, тоя какъв е перко!” После влиза Камерън и споделя плахо налудничавата си идея Великобритания да излезе от ЕС. А Мери кима с глава разбиращо и записва: „10 яйца, един хляб, две кисели, дрехите от химическото, да се обадя на мама…” Накрая им пише рецепти за антидепресанти и ги праща в дълъг отпуск. Така и те ще се успокоят, и политиката на Острова ще се оправи. Въобще, когато жените държат нещата в свои ръце, всички живеят добре. Ето, в Европа остана една-единствена страна, дето не е в криза, и тя се управлява от канцлерка.

Та да развия идеята си докрай – след като мъжете изчезват и не се справят със задачите си, може би трябва до пробваме да ги сменим с жени. Като почнем от папата. Сигурна съм, че ще има достатъчно дами, които да се кандидатират за поста, подозирам даже огромен наплив. Ами къде другаде иначе към работното ти облекло задължително ти дават червени обувки „Прада” и златен пръстен уникат.

Къде другаде част от задълженията ти са да се показваш на прозореца, а отдолу милиони да крещят в несвяст името ти и да искат да ти целунат ръка? Аз лично намирам и червената му капела за много шик, а папомобилът е малък и лесен за паркиране.

Подобни са условията и при другите ръководни постове, които засега се заемат приоритетно от мъже. Коли, самолети, готини костюмчета, джет лег, среднощни срещи с колеги в Брюксел, тичащи след тебе оператори с телевизионни камери, секретарки и асистенти. Пълен кеф. За да получи такова внимание една жена сега, трябва до 25-ата си година да е успяла да се посъблече красиво в поне пет холивудски филма. А в политиката не е така. Там, ако събличаш нечии ризи, то те определено не са твоите.

Та сигурна съм, че ако властта премине изцяло в женски ръце, светът ще се оправи, всички ще живеят добре, а парламентите няма да имат нужда от психиатрии. Най-вече защото жените ще си вършат работата с кеф. А и как да иначе, след като хилядолетия наред сме давали акъл на мъжете да не бягат като страхливци от рая, да не харчат повече, отколкото получават, да оправят казанчето на тоалетната и да питат накъде е пътят за Кюстендил. А мъжете хилядолетия наред са се правили, че не чуват, и са оплитали още повече и още повече. Е, как да не ти е кеф най-сетне да можеш с право да кажеш:„Аз казах ли ти още тогава?”