ДОБРИТЕ vs. ЛОШИТЕ храни
Стоян Мавродиев – експерт по безопасност на храните.
Този път става въпрос за храни – т.е. всичко онова, което приемам през устата с цел да задоволя чувството си на глад. Вариациите (гастрономична наслада, „зависимост” от един или друг продукт – например хубав млечен шоколад) оставям извън полезрението си. И говоря в единствено число за да не ми припомнят досадна руска поговорка. Защото и на поговорки не вярвам.
Оказа се, че въпреки специализираното ми образование по отношение на храните, разнопосочната информация в медии, електронни социални мрежи и не електронни родителски седенки напълно дезориентира компаса ми. И май е нормално, след като и държавните и общински институции се впуснаха в този заговор срещу разбиранията ми.
И сега се главоблъскам: от кварталния магазин ли да купувам, или от хипермаркета на една или друга „западна” верига; български храни или чужди изрезки; по БДС и утвърдени стандарти или по технологични документации на производителите; евтини продукти или скъпи деликатеси; масови храни или сертифицирани био-продукти…
Преди дни ми попадна статия на Лъчезар Богданов в октомврийския брой на „FORBES”, който от позицията на защита на свободния пазар прокарва критична теза по отношение на намесата в предпочитанията. И бих се съгласил с него, ако не ставаше въпрос за ХРАНА. Защото тя не е обикновено благо, задоволяващо обичайна наша потребност, механистичния микроикономически подход в случая не е в наша услуга, макар и логически да издържа елементарна проверка.
„Хипотезата е, че понеже „здравето е най-важно”, значи и храната става „най-важна”, следователно на пазара трябва да се предлагат само „най-добрите” храни. И се започва манията с еко-био-зелено-домашното – което не е лошо като личен избор, но е спорно като опит за намеса в предпочитанията. Може би хората купуват 10 пъти по-евтин домат и сирене, за да им останат пари за уроци на децата, интернет или лекарства…, казва Лъ чезар Богданов – от Industry Watch в бр.10 на FORBES
В един филм от началото на деветдесетте на миналия век се говореше за „криза на възприятията”. Затова и бих се опитал да вникна в икономическата логика на свободния пазар, стига обществото ни да не беше организирано в държава и тази логика да бъде всеобхватна. И започвам да си давам примери, не проникнати от нея: за да се ограничи консумацията на определени вредни (без кавички) стоки, като концентрирани алкохолни напитки и тютюневи изделия – наложени са акцизи, които поне двукратно повишават цените им; производството, търговията и разпространението на наркотични вещества, които охотно телата ни биха възприемали са инкриминирани дейности, което значително повишава стойността им заради калкулирания в цената риск; с акцизни ставки се регулира използването на горивата с цел защита на околната среда; такава е и логиката на търговията с въглеродни емисии и пр. А да – надали някой ще оспори, че сексът без предпазни средства е далеч по-пълноценен и желан, но мисълта за последствията налагат определени ограничения на либидото ни и използване на артефакти като кондоми, спирали, спермициди, противозачатъчни и т.н.
И се връщам към ХРАНАТА. Държавата и сега манипулира предпочитанията ни, уважаеми г-н Богданов. Нормативно, посредством защитата на определени корпоративни интереси, които държавните институции обличат във формата на закони и наредби, които регламентират дейностите по производтво и търговия с храни. Домашното производство е забранено (извинете – разрешено само за собствена консумация); първичното производство на мястото на добиване на суровините (млечни и месни продукти, мед, яйца и др.) е смачкано от безсмислени изисквания и административен произвол); сертифицирането на био-храните се е превърнало невъзможна мисия отново заради нечии лични интереси.
Да припомням ли и безплатната рекламна кампания на Министертвото на земеделието по отношение на месните продукти, на уж натуралните и необработвани пилета, на хляба, лютеницата … Реално същите продукти, с почти същите съставки, но на по-висока цена. Лошото е, че хората са лишени от възможността за информиран избор, за да могат да остойностят и риска от консумация на едно или друго нещо. Да включат към цената на 10 пъти по-евтиния домат или фалшиво сирене цената и на 100 пъти по-скъпите лекарства, на осакатяването на организма, на страданията от заболявания като инсулт, инфаркт, рак, диабет, и импотентност. За съжаление, когато имаме здравето си, нямаме мисълта за превенцията. А след това е късно.
И понеже съм и родител, ще си самозадам един въпрос: какво предпочитам за децата си – ограничен интернет или ограничен от болести живот?
Но и моето решение на първоначално изложените дилеми е сравнително по-лесно, защото като инсайдер ползвам вътрешна информация, която значително ме облекчава при оценката на алтернативите.
– И от кварталния магазин, и от „веригите” се опитвам да купувам неща, преминали по-малко обработки.
– Предпочитам храните, които произхождат от по-близо, ако може от двора на някоя селска къща и от човек, който не се е превърнал в търгаш.
– Имам доверие на много малко български производители (преки впечатления), и по отношение на определени продукти – бих предпочел немските изрезки.
– Стандартът за производство е без значение (контролът от страна на Агенцията по безопасност на храните е неефективен) и затова не цената е водеща.
– Цените на деликатесите са нереално високи, което отдавам на картелно споразумение.
– Отдавам предпочитания на малките локални производители с ограничен пазар, защото на местно ниво всеки ги познава и отрицателната реклама лесно би ги обърнала.
– Но най-важното – търся натуралните неща, с малки срокове за съхранение, с минимално или никакви консерванти и оцветители, а каквото мога – правя си го сам. Повече зеленчуци и плодове, домашни туршии и консерви, истински мед, чай от билки, които сам съм набрал. Домашно вино без стабилизатори. Понякога сирене и кашкавал, стига да съм сигурен в млякото и да не ме мързи да ги приготвя.
Ето защо страня от индустриално произведените храни. А стойността на положения от мен труд за събиране и приготвяне у дома приемам за инвестиция в здравето. На семейството ми.
