Диалог с шофьор на такси (Нощен епизод)

Цветелина Стефанова

И така прибирам се от милонга* една нощ сдухана, защото кавалерът ми си е тръгнал сърдит от лошите ми стъпки и несправяне с танца… Настроение – нулево, хващам първото спряло такси на ъгъла на „Витошка” и „Солунска” и съобщавам вяло-заповеднически посоката. Сядам мълчаливо и попадам на разговорлив шофьор:

– Как беше бингото тая вечер?

– Какво бинго? Аз идвам от танго – казвам.

– Какво танго? – учудва се той.

– Аржентинско! – казвам с гордост.

– Танцуваш аржентинско танго? – още по-изненадан е шофьорът, поглеждайки ме в тъмното.

– Да, всяка вечер.

– Всяка вечер танцуваш аржентинско танго?

– Да, без петък.

– Ще ми танцува танго тя, как те търпят вкъщи, бе? – пита шофьорът, имитирайки глас на някой, който ме „търпи” вкъщи…

Разсмивам се:

– О, отдавна съм го минала етапа, в който някой да ме търпи или не. Сега ми е добре.

– Чакай, чакай, че ми стана интересно – казва шофьорът, – с кого танцуваш това танго, имаш ли си партньор?

– Имам си. Е, танцувам с различни партньори, но имам един постоянен…

– Чакай, чакай, ще те питам нещо, ама няма да ми се сърдиш… – прави уговорка шофьорът.

– Знам какво ще ме питаш – отвръщам, подсмихвайки се.

– Откъде знаеш?..

– Знам и няма да се сърдя. Ще питаш, както казва един мой близък художник, когото заведох веднъж на тангото: „Това танго отебава ли се после, защото иначе няма смисъл?..”

Шофьорът (смее се):

– Точно това щях да питам… Е?

– Е-е, зависи…

– Чакай, чакай, как зависи? Ти откога танцуваш с тоя твой партньор?

– Амиии, от 2-3 месеца, знам ли?..

– И от 2-3 месеца нищо ли няма? Само танцувате?

– Да, само танцуваме – казвам.

– Как така? Не излизате ли някъде? – пита шофьорът.

– Не, само на танго и на уроци у тях.

– А, на уроци у тях, и нищо? – още по-учуден е шофьорът.

– Да.

– Не, не, ти нещо ме будалкаш, не е нормална тая работа.

Вече и аз се разсмивам.

– Чакай де, той не те ли опипва, докато танцувате? – пита шофьорът, явно му е трудно да си представи танца без „друго”…

– Не. Поне не сексуално – казвам, затруднена как да обясня точно за какво става дума, и продължавам: – всъщност целият танц е…

– Чакай де, той не го ли дърви, докато танцувате?

– Не, все едно да те питам става ли ти, докато тренираш тенис? – казвам.

– А-а, на тениса аз съм тука, пък тя е ей чак там… – отговаря убедително шофьорът.

Смея се, логично е, но аз не мога да обясня… Той продължава заинтересуван:

– Добре де, ти не го ли предразполагаш?

– Не, мисля, че не – отговарям колебливо.

– Защо?

– Защото ми е неудобно.

– Защо ти е неудобно?

– Защото съм по-възрастна от него…

– Чакай, чакай, какъв е тоя човек, на колко години е?

– Ами той е на 38-39, ерген, а аз съм на 52.

– Добре де, защо да ти е неудобно, ние мъжете, като сме с нещо по-младо, как ни е хубаво и се хвалим?.. – недоумява шофьорът.

– Е, да, ама тука случаят е обратен…

– Защо да е обратен? Организмът ти не го ли иска? Защо не го предразположиш?..

– Защото се притеснявам, че ще ми откаже и ще ми стане кофти.

– Е добре де, не си ли пийвате, да се отпуснете?

– Не, той не пие.

– О, Боже, не е нормална тая работа, я му купи на този бисквити и бонбонки и ми се обади някой ден. Я си запиши телефона ми!

– А, не, не! – категорична съм аз, вече сме стигнали и аз отварям вратата на таксито, плащайки.

– А бе като такси ме запиши! Да ме викаш да те карам. Аз работя само нощем… – диктува номер на централа – „Три двойки” ще кажеш, ако кажеш „Жоро”, диспечерката не ме знае така, ще кажеш: „Да дойдат три двойки!” И аз идвам…

––––––-

*Милонга – парти, на което се танцува аржентинско танго.