FU’16: Абревиатурата е повече от красноречива, както и това, че 4-ти сезон на „Къща от карти“ се нарежда до сезон 1-ви по сила и моменти, в които гледаш с недоумение, възхищение и страх „уменията“ на Франк Ъндърууд (Кевин Спейси) и съпругата ми Клер (Робин Райт).
След сезон 2, който превърна сериала в драма, характерна за Шекспир и номер 3, който беше учудващо слаб и изпълнен със самоцелни шокиращи сцени, се завръщаме обратно в политическата вихрушка.
Феноменален!
Злобен, мръсен и удрящ (показно) под пояса!
Този път сценаристите не са се посвенили да разровят дълбоко в амбициите и желанията на политическите кукловоди. Сезонът смело отваря врати и показва такива страни на героите, които надминават най-смелите ни очаквания.
Моралните хора нямат място тук! Те се давят в обстановката, в която двамата антигерои – Франк и Клер – живеят най-добре.
Смело мога да кажа, че това беше първият сериал от много време насам, който ме закова на ръба на стола, чакащ със затаен дъх края, който определено поставя сезон 5 начело в списъка ми за 2017-а. Тук идва моментът, в който трябва да предупредя, че опцията да изгледаш целия сезон наведнъж е много подвеждаща…
Netflix and chill
Една година е много дълга. Но сериалът няма да ви даде време да мислите над това, дали да си пуснете следващия епизод. Нека се разходим през играчите в тази политическа драма. Запознаваме се с няколко нови фигури.
Елън Бърстин играе майката на Клер. Интересна роля, чрез която навлизаме по-дълбоко в нюансите на характера на Клер. Актрисата се представя на обичайното за нея безупречно ниво. Тя е „леко“ отчуждена от дъщеря си и… спирам дотук, защото не искам да издам прекалено много.
Приятната изненада за мен беше Нев Кембъл, която няма много филмови или телевизионни изяви в последно време. Освен, може би, появяването й в последната част на „Писък“. Тя влиза в ролята на политически съветник на Клер и определено не се дава лесно.
Преди време имаше класация за най-добрите персонажи в „Къща от карти“ и Клер Ъндърууд (Робин Райт) беше на върха. Забележете, по-опасна и манипулативна от главния герой на сериала. Харесва ми, че сезон 4 отново е пълен със силни и безкомпромисни жени. И героинята на Нев Кембъл, е сред тях, определено!
Разбира се, завръщат се Реми Дентън, Джаки Шарп, Реймънд Тъск, президент Гарет, президент Петров… Всички ключови фигури отново са в играта и така мозайката става все по-сложна…
Сценаристите умело измъкват новия сезон от слабостите на предшественика си. С история, която продължава по време на първите шест епизода. Франк се бори да спечели номинацията за президент и продължава „войната“ със съпругата си. Двамата ни поднасят една невероятна битка на интелект и развитието й, определено, е повече от впечатляващо.
Интересно, втората част на сезона обръща внимание на реални събития, като борбата срещу оръжията в САЩ, ИСИС (или ИКО, като ги представят в сериала) и двубоят с младия кандидат президент Уил Конуей (Джоел Кинаман). Той е равностоен противник на Франк Ъндърууд и също толкова манипулативен, въпреки че е военен, който се е сражавал отвъд граница.
Кинаман вдига сериала на по-високо ниво и умело държи Франк и Клер под непрекъснато напрежение.
Много ми допадна, че „мръсотиите“ на Франк най-после започнаха да го застигат. Всички ходове през сезоните навлизат все по-ударно в състезанието, което ще определи новия президент на Съединените Америкаснки Щати.
Естествено, нашето „тъмничко“ желание е да се наслаждаваме на победите на Франк и Клер, защото Кевин Спейси и Робин Райт са безупречни, както обикновено. Ние ги обичаме или мразим, дори когато трябваше да се измъкнат от безмислената история на сезон 3.
Разединени са интересни, но заедно… една нация под Ъндърууд!
Моят съвет:
Регистрирайте се в Netflix, натиснете House of Cards и разберете защо оценката ми е толкова висока. Оценка: 9/10
Още ревюта от Димитър Ганев може да прочетете в личния му блог.