Избери порно, избери живота, избери T2
Избери живота, като преебеш своя. Избери порно, за да не правиш секс. Избери да си сексист, егоманиак, циничен гадняр. Избери онези, които ти го вдигат, пред онези, които обичаш. Избери истерията пред срама, избери да се друсаш качествено с реални неща, които харесваш и да дозираш социалните мрежи. Избери живота!
Също така избери „Трейнспотинг“ – на екран и на хартия. После и „Порно“ – само на хартия. Като цяло се довери на Дани Бойл и Ървин Уелш, те си знаят работата. Това важи и за последната им колаборация заедно на екран.
Да избереш „Т2 Трейнспотинг“ пред останалите заглавия в киносалона този месец е като да избереш добрата кока пред скапаната трева. По-силно е, по-смело е, по-скъпо е, вдига ти го по-добре.
Същото важи и за филма на Дани Бойл и сценариста Джон Ходж. Те го правят за пореден път и го правят добре. Избери тях и им се довери, за да те заведат на приключение в мръснишкия свят на Рентън, Sick boy, Спъд и Франк Бегби.
Точно 20 години минаха, откакто хероиновата истерия на триото Бойл-Ходж-Уелш нанесе мощното си кроше в киносалоните и оформи част от иронично-циничното поколение на 80-те и 90-те години.
Припознаването с хистеричния живот и изборите на основните персонажи не е онова, което прави „Трейнспотинг“ толкова специален, както някои от вас биха си помислили. Обратният характер на всичко онова, което този филм разказва, е циничната нотка, която ние толкова харесваме.
Неговите персонажи избират живота, отнемайки го. От себе си и от другите. Да възхвалиш живота, чрез неговото тотално унищожаване и незачитане, разбиването му на дребни парчета, ето това прави този филм това, което е. И така вече 20 години.
Рентън, Sick Boy – Саймън, Спъд или Компира и Франк Бегби, преследват съзнанието на хиляди фенове по света с реплики, сцени, крайности, гнусотии и изборите си. Отварящият монолог на Марк Рентън, който ти казва да „избереш живота“ и досега остава епопея, на която се оповава почти всеки средностатистически циник с повече акъл.
20 години по-късно нещата са се променили. „Т2 Трейнспотинг“ удря кината като наркотична доза качествено бяло, която е редно да си причиниш. Той носи духа на първата киноистерия, но има повече сантимент в себе си.
Старите персонажи са тук, пръснати в различни точки на красивия и тучен Единбург, за да се съберат отново в носталгия по миналите дни, добрите наркотици, голите жени, порното, съжаленията, угризенията, изборите, умиленията и новите схеми и измами. Като последното едва ли има кой знае какво значение.
Китната предрусала четворка на Единбург винаги ще намери нещо, с което да се забавлява. В „Т2 Трейнспотинг“ изборът пада върху минали измами и нови такива, включващи порно с мъже, които обичат да им го слагат отзад и една българка. Това обаче се случва само на повърхността. Като повечето неща, които са потенциално добри и този филм има няколко нива. Дали всички ще ги видят и усетят, това вече си е тяхна работа.
Тези, които са прочели „Порно“ на Ървин Уелш във влажно очакване на този филм, нека да бъдат предупредени – „Т2 Трейнспотинг“ не е „Порно“. Бойл и Ходж използват различни отправни точки и основи на романа, които заковават в сюжета, но филмът не е директна адаптация на втория роман на Уелш. Той е много различен от хероиновите истории на лудия шотландец.
Сюжетът на „Т2 Трейнспотинг“ в случая не е важен. Важни са Юън Макгрегър, Юън Бремнър, Джони Лий Милър, Робърт Карлайл, химията – тази на екрана и тази в лъжички и линийки, монолозите, музиката и за някои от нашите сънародници – и участието на Анжела Недялкова и появата на гара Подуяне.
Всичко това го има и е поднесено с показателната си хаотичност, точно като първата част, но с повече носталгия.
Кенефи, Иги Поп, псувни, дрога, измами, пари, изкуствени мъжки членове, циците на Анжела, буркан с шипков мармалад, Ървин Уелш в кадър, Рентън, който пее, Бегби социопатът, монолог за консуматорския живот и лайковете във фейсбук, кратката поява на Даян, първата сцена с купчина задъхани фитнес маниаци…
Всички тези неща обагрят света на „Т2 Трейнспотинг“ в приятни наркотични краски. Носят доволна наслада на онези, които са гледали първия филм и очакват втория. Дори и на онези, които не го очакват.
Дани Бойл знае как да прави кино и майсторски се справя с объркания свят на Ървин Уелш за втори път. Малко биха успели и почти никой не би се пробвал. Освен Бойл, който е диригент от класа и го доказва отново.
Нуждата от продължения на филми се е превърнала в същото, в което и нуждата да пускаш песни и статуси за живота си всеки ден във фейсбук. Безмислие. Безвремие. Тотална жалкост. Малка нужда, която се е превърнала в голяма нужда. Като тази, която правиш насаме.
„Трейнспотинг“ няма нужда от продължение и все пак получава такова. То, за разлика от повечето комерсиални заглавия, които са се окичили с втори, трети и пети части, е негов достоен събрат. Поостарял и прашасал. Но изтупан и лъснал косъма, за да покаже, че още го бива. И е така. Бива го повече от другите.
От първата сцена с роботизираните healthy идиоти, през задължителния монолог на Рентън, до разбитото с кенеф лице на Франк Бегби, всеки момент е премерен и идва в перфекни цветни дози. Облечен в добър диалог, актьорска игра, музика и цветове като дъга през погледа на весел наркоман, носещ цветни очила и яздещ пони.
„Т2 Трейнспотинг“ е пътуване към миналото на едно по-добро кино, което някак сме забравили как се прави и как се гледа. От време на време обаче някой ни го напомня. Този месец това е Дани Бойл и неговият коктейл от шотландска кръв, примесена с качествена дрога и достойно друсане за всеки киноман.
Така че, избери живота навън и около себе си. Избери по-доброто кино. И не забравяй да си поемеш дълбоко дъх в началото. После се гмурни в кенефа на „Т2 Трейнспотинг“ и се наслаждавай! Мърляво е, но ще ти хареса.
