Защо тунелите на Виет Kонг бяха толкова смъртоносни и ефективни

От всички гадни, неудобни, отвратителни и смъртоносни ангажименти, извършвани от американските войници във войната във Виетнам, разчистването на тунелите на Виет Конг е един от най-лошите. Тази задачата бързо става известна и като една от най-опасните в конфликта и не е изненада защо.

Тази система от тунели е мащабна и сложна; често те са слабо осветени и нестабилни като могат да се срутят по всяко време. Виет Конг копаят и използват тунелите за много цели – като убежища, като спомагателни мрежи – и са от решаващо значение за партизанската война, която водят. Поради тази им важност, те трябва да бъдат прочистени от американските сили, докато минават покрай тях. Често това се прави на ръка, от войски, които неофициално са известни като „тунелни плъхове“.

Тунелите

Тези тунели са невероятно важни за Виет Конг по време на войната. Основата им е положена от Виет Мин (Лига за независимост на Виетнам), докато се бори срещу колониалния контрол на Франция и е разширена от Виет Конг. Tези тунели се простират на километри и съдържат болници, складове за боеприпаси и оборудване, жилищни зони, щабове и бойни позиции.

Складовете с храна и вода и сложните системи за вентилация на въздуха дават възможност на войските на ВК да живеят и работят в тунелите с месеци. Често войските остават в тях през деня и излизат само през нощта за военни операции или да се грижат за реколтата и да събират провизии.

В огромната мрежа се влиза от експертно замаскирани входове, разпръснати из джунглите на Виетнам. Това не са само точки за достъп, но и тактически инструменти по време на битка – затова когато се бие с врага, ВК изглежда, че просто изчезва в джунглата. В действителност войските се изтеглят от боя в тунелите, които често е невъзможно да бъдат локализирани от врага.

Оттук те могат да се преместят на друга позиция, за да продължат битката. Тази стратегия на постоянно местене е трудна за противодействие. Американските войски са принудени да участват в това, което по същество е голяма, смъртоносна игра на Тука-има-тука-няма.

Освен това ВК може да изчака, докато американците преминат отгоре, да изскочат от тунелите, да ги атакуват отзад и след това да се върнат обратно в тях. Така се създават опустошителни засади.

Както споменахме, самите входове обикновено са невъзможни за откриване от нетренирано око. Те могат да бъдат замаскирани с пода на джунглата или скрити под чували с ориз или тежки съдове за готвене. Някои са разположени близо до села, така че всякакви следи да се слеят с нормалния пейзаж на селото.

Тунелите позволяват на ВК да преместят огромни количества хора и провизии на големи разстояния без никакво прекъсване, да се оттеглят без да са преследвани и да защитят тези вътре от въздушната сила на САЩ.

Те обаче може да са невероятно ефективни по отношение на воденето на война, но тунелите не са особено приятни места за виетнамците.

Изкопани направо в почвата, те често са посещавани от отровни змии, паяци и скорпиони, a също така стават гнезда за болести и лош въздух. Освен това работещите вътре в тунелите са били изложени на големи количества химикали, които се извличат през почвата от повърхността. Някои тунели са грубо построени и имат риск да се срутят направо върху обитателите си.

Но мащабът и удобството компенсират, защото тунелите са истински проблем за Америка и нейните съюзници, които непрекъснато се опитват да възпрепятстват използването им.

Противодействие на тунелите

Когато САЩ за първи път се натъква на тунелите, служителите решават, че грубата сила е най-доброто решение за тяхното унищожаване. В операции като операция Кримп хиляди войници търсят тунелите в джунглите на Виетнам, а всички открити тунели са ли натъпкани с експлозиви, или напълнени с газ или вода. Скоро обаче се оказва, че тези методи не работят…

Тунелите са специално проектирани да предотвратят задържането на вода или газ през тях и да намалят ефектите от експлозивите, детонирани вътре. Едва когато австралийските войски ги проучват, са разкрити тяхната пълна сложност и мащаб.

След това САЩ променят тактиката си за справяне с тунелите и сега войските трябва да ги претърсват на ръка.

Доброволците започват да установяват техники и методи за изследване на тунелите, които често са широки колкото раменете на човек. Поради тесните условия предпочитани са мъже с малък ръст.

Тунелните плъхове са въоръжени само с фенерче и малко оръжие като пистолет.

Когато един от тях е вътре, те се изправят пред цял куп други опасности освен войниците от ВК, които живеят в тях. Тунелите са проектирани да бъдат кошмар за проникващите: те са осеяни с капани с шипове, гранати, отровни газове, змии и дори участъци, които могат да бъдат наводнени.

Плъхът трябва безшумно да си проправи път през тунела, често в катранено черна тъмнина, като следи за капани или войници. Много тунели са разчистени от тези смели мъже, но в по-голямата си част те остават широко достъпни за ВК през цялата война.

Много ветерани от Виетнам могат да се съгласят, че тази ужасяваща работа е една от най-тежките във войната.