Защо атомна бомба не пада върху Токио през Втората Световна война
Легендарните два атомни взрива в историята на човечеството, надяваме се, че няма да има повече, обикновено задават много интересни въпроси относно американската стратегия. САЩ вече са разработили своето оръжие и практически искат да демонстрират силата му и по този начин да откажат врага. Единственият важен въпрос в този момент е защо бомбата не е хвърлена над столицата и с това да няма нужда от втора?
Защо Токио не е основната цел? Според архивните документи, докато бомбата влиза във въоръжение, столицата на Япония вече е пометена от бомбардировки и между 9 и 10 март са заличени повече от 25 квадратни километра. Убити са около 100 000 души и страната все още не се предава. Употребата на толкова мощно оръжие върху почти заличен град е безсмислено. Още преди обстрела много заводи са преместени в Йокохама и с това градът става много по-важна цел от Токио. И в една война е победител този, който може най-бързо да осакити военната индустрия. Оцеляват само тези, които могат най-дълго да произвеждат оръжие, следващата цел са петролни рефинерии и ел. централите.
Японският император наистина се помещавал в Токио, но самият той вече не играел някаква особена роля. В края на войната е просто говорител и от него нищо не зависи. Освен това след детонацията ще трябва поне един човек, който да се опита да обясни на народа си, чe е време за капитулация и приключване на военните действия.
След като столицата не е цел, основните апетите на американската авиация са Киото, Хирошима, Йокохама, Кокура Арсенал, Нийгата и едва тогава може да се мисли за столицата. Всички зони имат достатъчно голяма цивилна популация и според генералите, тяхната жертва може да спаси много други, защото ще има кой да разказва за магнитута на експлозията. Ако обърнахте внимание на изброените американски цели, Нагазаки никога не е бил цел. Апетите са били насочени към Киото – бившата японска столица с популация от 1 милион души.
Цялата японска индустрия е преместена именно там, следвайки примера на Йокохама. Ако Киото е поразен, тогава врагът няма да избор, освен да хвърли кърпата. Освен това планинския регион около града ще помогне за увеличаването на мощността на експлозията и с това самата бомба ще изглежда още по-изпепеляваща. Това е била първата цел и бомбардировачът „Енола Гай“ е натоварен с „Дебелака“ и полита за града на 6-и август. Втората цел била съсредоточена в Кокура, където е и най-големият боен арсенал на страната.
Бомбардирането автоматично означава, че половината война вече е спечелена. Във въпросния ден обаче – 9 август, купеста облачност покрива града и като алтернатива се предлага Нагазаки. Там са позиционирани няколко цели, които нямат нужда от атомна бомба и най-обикновена атака би ги извадила от строя. В града присъствали няколко корабни завода, оръжейни фабрики и завод за торпеда. Точно там се появяват онези, които са плавали в Пърл Харбър. След като двете бомби са хвърлени, следващата цел остава Кокура и най-вероятно е щяла да бъде ударена на 19 август с бомбата „Токио Джо“.
Атомните бомбардировки трябвало да продължат през септември и октомври. Само двете бомби са успели да причинят повече разруха, отколкото конвенционалната над Токио. Избити са близо 200 000 души. Преди бомбите да започнат да падат, стратегията е била многократно направена за изчисляване на жертвите и ефектите от лъчението след това. Изчислена е дори височината на детонация, времето и скоростта, с която бомбардировачът трябва да се върне обратно в базата. Впрочем Киото се оказва най-добра цел за демонстрация и психологичен удар по простата причина, че там населението е много по-интелигентно и със сигурност атаката там ще бъде оценена и ще доведе до много по-бързо решение за прекратяване на военните действия.
Единствената друга цел остава Токио и по-конкретно японския замък, където се подвизава императора, но неговото унищожаване може да стане и с много по-лека бомбардировка. Експертите са установили, че няма смисъл да се атакуват малки цели, след като бомбата ще бъде използвана напразно и нейният ефект няма да е толкова голям. През юли самолетите започват да правят тренировъчни мисии на същите разстояния, летейки над океана. Пилотите са тренирали многократно маневрите и едва след като дават отличен резултат, започва да се мисли за атаки. Ефектът от планирането дава резултат и най-добрата новина е, че по този начин само два взрива са напълно достатъчно.
