След конфликтът в Украйна, Русия многократно изрази най-различни апетити за присъствие не само в Европа, но и в Черно море. Изненадата в този случай е, че при един такъв опит, именно Ердоган успя да охлади страстите и да откаже руските военноморски сили да се ширят спокойно. Това най-вероятно изненадва мнозина, но не трябва да забравяме, че през последните десетилетия, Турция има сериозно военно присъствие в редица държави и макар мнозина да си спомнят за тази велика сила от времената на Османската империя, днес ще открием, че присъствието на турски военни в Близкия изток не са изненада.
Тази страна може да се похвали с военно присъствие в Северен Кипър за близо 50 години. Освен това могат да бъдат забелязани и войници за различни операции в Сирия и Ирак. Турски войници са изпратени в Азербайджан и Сомалия, където гарантират сигурността и се стремят да подобрят дейността си там още в началото на тази година. Турската флота патрулира в Средиземно море, а и не само и все по-често е търсена като особен фактор за действие.
Не е изненада, че има турско присъствие в Ирак, което редовно обръща внимание на кюрдските сепаратисти. Причината е, че там има скривалища на Кюрдската Работническа партия, която действа в Турция. Страната дори създаде специални постове покрай иракската си граница и по този начин елиминира опитите за евентуално преминаване от другата страна. Турция е една от първите държави, които са поканени на мироопазваща мисия през 90-те години. След многократни атаки срещу турски войници в тази мисия, Ердоган лично заявява, че ще се занимание по-строго и ще гарантира прекратяване на тяхната операция.
Сирия е друга интересна територия, където турците имат намеса. По думите на анализаторите, присъствието на турската армия в Сирия е едно от най-големите след падането на Османската империя през Първата Световна война. Турските войници се сражават срещу Ислямска държава и контролират територии в Ирак и Сирия, които са с размерите на Исландия.
След превземането на градове в Северна Сирия, войниците позволяват на 3.6 милиона сирийци да се върнат обратно у дома, докато армията продължава да ги предпазва, създавайки така наречената буферна зона. На тази територия дори има и първи регистриран сблъсък между две натовски държави. САЩ сваля турски дрон, прелетял близо до американските позиции, но след като няма жертви, всичко се разминава, при това сравнително добре.
Армията на Ердоган е един от най-големите треньори на силите в Либия, както и един от съветниците относно военното дело в тази страна. И до този момент има доста притеснителни сблъсъци между две фракции в Триполи, които продължават да се борят за власт дори и след приключването на послдната инвазия. Особено внимание има към Халива Хафтар, който и до този момент получава подкрепата на руски наемници, Египет и Обединените Арабски Емирства.
Турция търси вариант, за да подпомогне и повлияе на установеното правителство на Триполи и да успее да използва вече откритите енергийни ресурси на Либия, готови да подпомогнат Турция във военно време. Предоставеното гориво може да помогне и за решаването на други спорове в източните точки на Средиземно море, където винаги има интересни диспути с Гърция.
Турция има и топли отношения с Катар, където през 2017 г. е вече част от специален регионален алианс, в който присъства и Саудитска Арабия. Турция и Катар продължават да поддържат така нареченото Мюсюлманско братство – политическо движение, което все по-често се разглежда като безпокойство за останалите монархии в Персийския залив. След различни бунтове в региона, Катар и Турция използват летища и товарни самолети, за да пренасят персонал, боеприпаси и да провеждат различни обучения.
От 2017 г. армията на Турция използва своите морски бази в Могадишу, където стотици турски войници тренират сомалийските войници в специален план за подпомагане и възстановяване на страната, която от няколко десетилетия е една от най-кървавите територии и е разкъсвана от най-различни кланови битки.
Странно или не, Турция продължава да подпомага след визита на Ердоган през 2011 г. Благодарение на Турция се възстановяват идеи като здравна система, образование и сигурност. През март 2024 г. Турция дори подписва меморандум за коопериране в петролната и газовата промишленост по бреговете на Сомалия – очевидно е, че всичко си има цена.
Азарбейджан е друга страна, която също използва военния опит на Турция. Двете страни имат въздушна база и са част от военен защитен договор, сформиран през 2022 г. Турция доставя дронове, които бяха използвани по-късно от Азербайджан за взимането на Нагорни Карабах – зоната, която дълго време се контролираше от Армения след падането на СССР.
Военни присъстват и в Кипър, където са разположени близо 40 хиляди войника. Островът е разделен на етнически линии от турци и гърци, които са международно признати от република Кипър. Турските войници са там от 1974 г. и очевидно нямат никакво намерение да си тръгват, след като е направен опит за военен преврат по същото време. През 2020 г. отново последва кратко неразбирателство между Турция и Гърция и се демонстрираха сили между двете флоти.
По всички други точки по света ще открием, че има около 425 хиляди турски войника, което ги прави втората най-голяма армия в НАТО. Части от тях са изпратени в Косово като мироопазваща мисия, докато други се намират в Босна и Херцеговина. Изпратени са турски военни, които да обучават армиите в Гамбия и Мали, особено след като бяха парирани за създаването на тренировъчни центрове в Судан и други интересни точки по света.
Не е трудно да забележим, че турската армия е особено сериозна и се разглежда като един от най-силните съюзници на НАТО и към този момент. Аналогът ѝ в момента, особено след притежаването на най-различна военна техника и постоянното ѝ обновяване, практически ги поставя в много по-добра и още по-сериозна позиция.