Тигърът на Майсор, който разтърси Британската империя

Никой през 18 век не е карал сърцата на британците да бият толкова бясно, колкото Типу Султан, известен като Тигърът на Майсор. Неговото царуване е толкова безопасно и справедливо, че придворните поети пишат: „Елените в гората правят възглавницата си от лъва и тигъра и матрака си от леопарда и пантера“.

В продължение на близо 40 години Типу Султан както и баща му Хайдер Али спират триумфалния марш на британците през южна Индия, отказвайки да сключат мир с тези чужди нашественици, както правят повечето други сили. Този отказ довежда до смъртта на Типу Султан на бойното поле през 1799 г., докато се бие с британците. Дори и до днес Типу остава колеблива фигура в индийската история. Противоречиви разкази на съвременниците му пораждат образ и на национален герой, и на брутален тиранин.

Някои гледат на него като на безспирен модернизатор, на човек, който работи здраво, за да отведе царството си в бъдещето и да се противопостави на чуждите посегателства. Същевременно обаче той е определят вече повече от 200 години за религиозен фанатик, който насилствено мюсюлманизира индусите и християните под неговото управление. Владетел на южната индийска държава Майсор от 1782 до 1799 г., той безмилостно се противопоставя на британските опити за експанзия в Индия, за да бъде първо приветстван като патриот заради умелата си съпротива, а по-късно заклеймен като тиранин основно заради британците, които създават и разпространяват този му образ. И все пак Типу Султан  остава голяма фигура в индийската история.

Хайдер Али

Типу е син на талантлив войник Хайдер Али Хан, който отнема контрола върху Майсор от далвайците (или главнокомандващите), които го взимат от предишния цар Чика Кришна Радж XI. Хайдер Али покорява дребните местни вождове и издига Майсор до електроцентралата на Индийския полуостров. По време на Първата и Втората англо-майсорска война Хайдер поставя британците на колене. И Типу ще наследи това страховито бреме: баща му умира по време на Втората война в Майсор. Синът успешно завършва войната на баща си, но следват още две войни с британците – Третата и Четвъртата англо-майсорска война, както и безброй битки с враждебни съседи от всички страни, по-специално Маратите на северозапад и царството Хайдерабад на североизток.

През 1792 г., в края на Третата война, Типу предава почти половината от своята територия на британците и техните индийски съюзници, има страхотни дългове, а двама от синовете му падат заложници на английския враг, докато дълговете не бъде изплатени. Той е победен и убит при обсадата на Серингапатам на 4 май 1799 г. След като побеждава най-страшния си враг британският лъв си връща честта. В дните след поражението на Типу британските войници заграбват приблизително 1 600 000 британски лири „парични награди“, под формата на монети, бижута, богато обработен плат, мебели и килими. Те са разпределени както на редовите, така и на полковниците.

След грабежа обаче британците се опасяват, че предметите на султана могат да се превърнат в силни мъченически символи и затова Артър Уелсли се намесва и предотвратява търга за огромния гардероб на Типу – за да спре дрехите да попаднат в ръцете на „недоволните майсори“.

„Семейството на Майсор“, както са наричани потомците на Типу, са изпратени първо във Форт Велоре, а след това в далечна Калкута. Скоро след това е издаден медал в чест на тази победа, изобразяващ британския лъв, който разкъсва майсорски тигър. Не е изненадващо, че британците толкова бързо пренаписват живота на този неумолим техен враг.

Генерал Корнуолис, приемащ двама от синовете на Типу Султан като заложници през 1793 година

Освен яростен военен владетел, Типу Султан ръководи и много икономически и административни експерименти. По-голямата част от приходите на Майсор идват от обработването на местната земя, така че първият приоритет на султана е да гарантира, че всъщност са събрани голяма част от приходите от земята. Държавната хазна трябва да бъде добре снабдена, за да поддържа огромната му армия, около 100 000 души, на висота и готова за действие. Земите са разделени според добива им и съответно обложени с данъци, които са степенувани – влажните или добре напоявани земи са облагани с четири пъти по-висока ставка от сухите или подхранвани от дъжд земи. Той иска да насърчи отглеждането на касови култури като бетелови ядки (вкусна закуска) и сандалово дърво, известно с аромата си. Внася и копринени червеи от Бенгалия и Мускат, за да започне индустрия, която ще стане известно като коприна Майсор. Поддържа и разширява местните породи говеда чрез султанския отдел за добитък, уникален за Южна Индия орган.

Неспокойният монарх не се задоволява с регулирането и подобряването на своята аграрна икономика и иска да модернизира бързо и другите сектори. По това време Индия няма добре развитата и безмилостна търговска практика, която Великобритания и други колониални сили имат, така че Типу Султан вижда празнота, която трябва да бъде запълнена. Той насърчава създаването на държавни фабрики в Бангалор и Серингапатам, Бедноре и Читалдург, Ченапатна и Чикалапур за производството на всякакви неща – от памучен и копринен плат до оръдия и захар, от хартия и стъкло до пистолети и мускети. Въпреки тези нововъведения, врагът на Майсор, британецът, все още разполага с по-добрата индустрия и технологии. Нетърпелив да изравни игралното поле, султанът се обръща към друга западна сила: Франция, с която изгражда дългогодишен съюз и наема европейски работници във фабриките и предприятията си. В допълнение към своите пристанища и монетни дворове и усилията му за въвеждане на банкова система, той признава и важността на дипломатическите и търговските контакти с Турция и Франция, до които изпраща посланици. За Типу държавата е „главният търговец на неговите производства“.

През 18 век Моголската империя (ислямска държава на Индийския субконтинент от 1526 до 1858 г.) вече е в краен упадък и възходът на държавите наследници показва, че тези с енергия, воля и амбиция могат да създадат нови, независими територии. Хайдер и Типу се издигат от неясен социален произход, за да застанат начело на мощна държава чрез упражняването на изключителна военна, политическа и административна проницателност. Ако Хайдер само подкопава „законния“ авторитет на Майсур Водяр или крал, Типу най-накрая го премахва. Вместо да зависи от създаването на аристокрация, както правят не само моголите, но и по-малките сили, Типу разработи рамката на бюрократична държава.

Държавните функционери изпълняват управлението по по-децентрализиран начин – от лидери на селско ниво до ръководители на областни нива. Типу със сигурност е абсолютистки владетел. Той се стреми да промени не само икономиката и администрацията, но също така и навиците и културата на онези, които попадат под неговото управление в Майсор и извън него.

Народните балади на Майсор, или „лавани“, споменават човека заради многобройните му забрани, които имат за цел да създадат по-„цивилизован“ народ. Тютюнът и алкохолът са забранени в държавата и се правят опити за забрана на проституцията и трафика.