Тайната на летище Пушкин – как СССР изгуби командването на Тихоокеанския флот за секунди
Мистериите на СССР могат да изненадат всеки почитател на историята. Страната, изградена на идеологията на един беден евреин, развита изцяло от друга болна личност, практически водят до няколко заплахи на световния ред, потенциална Трета Световна война и поне веднъж в историята ни запознават с една от най-зловещите ядрени катастрофи, макар и до днес да съществуват градове, които не се смятат за пригодни за живот.
Един поглед към СССР показва една империя, поставена на 3-крако столче в детска градина. В миналото ще открием, че самият Горбачов признава колко грешна е била цялата посока и макар да има визията и идеята, че Русия може да навакса и да се възстанови, подобрявайки своята икономика, но това не се случва.
Говорейки за война и войнолюбци, СССР винаги е бил на ръба на Третата Световна война, но един от последните случаи, когато човечеството наистина е било близо до още една мащабна война. Необходимо е да върнем лентата назад. Датата е 1 февруари 1981 г. Съветското военноморско командване официално свиква всички адмирали са извикани на годишен доклад в Ленинград. Сред поканените са и командващите на Тихоокеанския флот на СССР, които оставят своите кораби на заместниците си и за кратко спират следенето на зловещите капиталисти, опитващи се да разбият равенството и братството.
Адмиралите трябва да покажат качеството на флотата си, да посочат здрави и повредени кораби, да дадат някакви препоръки и като цяло да представят наличното си въоръжение. Адмирал Сергей Горшков е адмирал на цялата съветска флота и веднъж в годината кани всички командващи от Далечния изток, за да свери часовника си.
Адмирал Спиридонов и неговите подчинени получават лични благодарности за службата си, както и висока оценка. По-важното в този случай е, че са лично поканени да пътуват от Владивосток до Ленинград, като флотата осигурява луксозен самолет – Туполев Ту-104. Адмирали и командващи ще бъдат специални гости на събитието, а дългият им полет ще бъде компенсиран по всеки възможен начин.
Господата пристигат в Ленинград и провеждат своята среща, кацат на военното летище Пушкин и имат почти цяла седмица да четат доклади, да дават препоръки и да представят своята боеспособност. Членове на партията, генерали и други кадри на политическия елит на страната ще останат във възторг от представеното. Не е тайна, че по онова време именно СССР може да се похвали с една от най-големите флоти в света.
Любопитен факт е, че когато Горбачов решава да внася Pepsi, той трябва да плати на компанията в стари бойни кораби, които да отидат за скрап. Ето защо се твърди, че за известно време Pepsi е 10-тата военноморска сила в света. Флотата на СССР има много куриози, както можем да се досетим, особено при самолетоносачите, но нека следваме тази история.
Изпращането на адмиралите е атрактивно, гостите на летището имат изчистена зона от сняг, за да гледат излитането на най-добрите кадри на флотата. Какво може да се обърка в този момент? За някои познавачи на авиацията, пътническият самолет набира много сериозна скорост на пистата и използва почти всеки метър, за да се издигне.
На финалът се отлепя и започва да трупа височина. Докато набира височина, самолетът се изправя вертикално нагоре, завърта се надясно и пада на пистата. Експлозията е впечатляваща, резервоарите на самолета са препълнени с керосин за далечния полет и никой не е очаквал, че същият ще продължи няколко секунди. Пожарът ще продължи да гори един час, докато огнеборци и зрители се опитват да помогнат.
На борда на самолета има 50 пътника – цветът на Съветския военноморски флот. Сред тях има капитани и полковници, 16 адмирали и адмирал Емил Спиридонов – главнокомандващ на Тихоокеанския флот. Това не е просто удар по съветската сигурност, а една от най-големите им катастрофи.
Един важен пример, който трябва да споделим е, че по време на Втората Световна война ще бъдат изгубени едва 4 адмирала, докато сега, в рамките на няколко секунди са изгубени 16. Войната в Украйна не може да изненада с подобни загуби. Първата версия е, че това е вражеска операция за унищожаването на командването и предприемането на война.
Логичното се случва, СССР превежда цялата си флота в пълна бойна готовност, зарежда корабите с муниции за водене на тежки боеве и очаква врагът да нападне. За много сериозен период от време се очаква и началото на края. Тихоокеанския флот разполага с ядрено оръжие и е готов да го използва, но има една голяма изненада – никой не напада. Дните минават и е очевидно, че нещо не е правилно.
Летище Пушкин се претърсва по 24 часа с помощта на военни следователи и войници. Разследването продължава и не остава необърнат камък. Прибират се секретни документи, проверяват се всички и накрая се стига до един извод – невъзможно е да се докара експлозив на борда на самолета, да се премине през цялата охрана и да се извърши подобен терористичен акт.
Това води и до следващото заключение – това е действие на вътрешен човек, който успява да се добере до самолета, но кой? Руските разузнавачи решават, че е възможно да е опит за премахването на адмирал Емил Спиродонов и заемането на неговото място. Не е нелогично, но има един проблем – потенциалните заместници са загинали с него в самолета.
На борда на самолета може да бъде открит само адмирал Рудолф Голосов не е на борда на самолета. Това го превръща в главният заподозрян. Записките посочват, че Голосов наистина отказва да се качи в самолета, при това в последния момент. Фактите събуждат сериозни подозрения и започва разследване.
Голосов е особен кадър, който може да извърши подобен терористичен акт, но дали би рискувал толкова много? Голосов не се качва на самолета за връщане, но има и оправдание. Преди да замине за Далечния изток, семейството на Голосов живее във Североморск. Полетът до Ленинград му позволява да посети семейството си. В последните часове преди полета, адмиралът получава правото да отиде и да види семейството си. Преди да стигне до града, полицията го спира и го кара да се върне обратно в Ленинград. Голосов е шокиран от случващото се, а после е още по-изненадан, че е бил единственият заподозрян.
Няма абсолютно никаква логика за тази катастрофа. Пилотите са опитни и имат хиляди часа на такива самолети, следователно е почти невъзможно да объркат каквото и да било. Самият Туполев не е много съвършен самолет, но въпреки това не би трябвало да падне като хартиен самолет на земята. Самият пилот е бил личен за Тихоокеанския флот и винаги е летял на този самолет, за да обърка каквото и да било.
Черната кутия ще разкрие, че самолетът е излетял от пистата около 40 км/ч по-бавно, отколкото се очаква, което води до катастрофата. Черната кутия показва, че самолетът не излита с 220 км/ч, а само със 180 и не се изправя на 6 градуса, а на много повече. Пилотът не е вдигнал самолета, следователно има някаква друга намеса и това кара повечето разследващи да се замислят – какво се е объркало?
Каква е тайната на фаталния инцидент? Всичко се крие в една друга ниша. Пилотът не е направил грешка, терористи не са заличили адмиралите, самолетът никога нямало да падне, ако една система в СССР е работила по един различен начин. Едва ли някой знае, че през 1969 г. СССР ще пусне първата тоалетна хартия в магазините си. Никой не би подозирал, че ако предишната година се ражда свръхзвуковия транспортен самолет Ту-144, през предишната година, но тази е още по-важна. Съветската икономика се оказва причината за заличаване на военноморския елит.
Липсата на каквито и да било стоки в Далечния изток ще накара адмиралите не просто да посетят Ленинград и неговите музеи, а и да изкупят всичко от магазините. Дефицитните продукти най-често се купуват от големите градове, но Владивосток е твърде далече и за влаково пътешествие.
Офицерите на Далечния изток са направили това, което се очаква от тях, прекарали са цяла седмица и всяка свободна минута, за пазаруване и харчене на големи заплати. Същите средства могат да стигнат във Владивосток за достатъчно водка, но нищо повече. В записите на пилот Анатоли Люшин, лесно могат да се открият протести и то часове преди заминаването. Пилотът ясно посочва, че самолетът се претоварва със закупени електрически печки, хладилници, кристални сервизи, дрехи, храна и дори резервни части като скоростна кутия, амортисьори и други за москвича на адмирала.
Люшин винаги е летял с претоварен самолет, но не до такава степен. Адмирал Спиридонов не иска да чуе за разтоварване, никой не иска да спори. Мнозина решили да претоварят товарното отделение. Пилотите се опитват да се намесят, но са многократно унижавани, уволнявани и дори гонени, защото мислели, че могат да се месят на адмиралите. Мнозина закупили дори мебели и когато товарното отделение е претоварено, моряците започват да пълнят и пасажерското отделение.
Нито един пилот не би могъл да се съгласи на такава идея, но Люшин няма особен избор. При излитането, самолетът измества своя център на гравитацията. Люшин е тренирал такива излитания, когато се налага да лети с бомби, но не и с толкова материал. Накрая адмирал Спиридонов пристига с хартия за преса – 1 тон от нея – и смята да я използва за печатане на военния в-к във Владивосток.
Огромните кръгли топове хартия не са били обезопасени и докато самолетът набира скорост, те вече са стигнали до края на товарното отделение и са започнали да изместват фатално центъра на гравитацията. Самолетът се издига, без да се налага на дори да се дърпа елеватора. Двигателите се задъхват и водят до тежката катастрофа.
Информацията за случая се появява за кратко във вестника, но нищо повече. Инцидентът е класифициран, но по-късно се поставя паметна плоча за алчността на адмиралите. Едва през 1998 г. се твърди, че господата са починали по време на изпълнение на служебния дълг, сякаш някой ги е накарал да купуват секции и други тежки мебели.
Никой не знае колко точно подобни инцидента са се случили заради претоварване. Подобен случай има и през 60-те години, когато товарен самолет Ил се стоварва, пренасяйки мебели и личен автомобил на генерал в Ленинград. Така СССР заличава своите най-добри адмирали и пази всичко в тайна, поне до краха на СССР.
