Странните съветски бойни формации от Втората Световна война

Последните танкове от дивизията Panzer-Abteilungen 103 ще се опитат да оцелеят ледената прегръдка на Сталинград. На помощ са изпратени войници от 29-та пехотна дивизия. Датата е 11 януари 1942 г. Немската армия е успяла да спечели битката за града, но след серия контра-атаки от страна на руснаците. Знаем как приключва тази битка – немската армия ще бъде обградена и унищожена. Майор-генерал Ханс-Гьорг Лейсер ще има възможност да наблюдава маневрите на руските сили в тази битка.

Той разказва как три дузини танкове се спуснали от планината, без да имат никакво понятие какво правят и как точно да се движат. Повечето тежки машини спазвали някаква формация, подобна на тази от средните векове. Нападението на планината Казачи не можела да се оприличи като нищо от модерните и познати бойни похвати. Танковете вървят един след друг и върху всеки един танк има пехота, която развява огромни червени флагове. Зад танковете има огромно количество на пехота, ходеща в много дебели редици.

Танковете в онзи момент са британски с тежка броня. Руснаците използват британско оръжие. В началото немците се чувстват като зрители на военен парад. Мнозина се смеят, защото видяното изглежда повече от безумно, сякаш са на театър. Във всеки друг случай, една нормално работеща армия ще отвърне на огъня, но пехотното оръжие е извън обсега, докато анти-танковите оръдия няма да имат много ефект и ще бъдат като ухапване на комар срещу огромната тълпа.

Средновековният марш на червената армия е нещо като опит да се покаже руската сила и увереност, но най-смешното е, че се демонстрира пред армия, която вече е в капан и няма какво повече да направи. През следващите минути ще стане ясно, че тази демонстрация на сила е изключително грешна. Военният историк Джейсън Марк посочва някои от цитатите на генерала и описва битката за Сталинград в своята книга. Вниманието в първата му книга е насочено именно към 103-та танкова дивизия.

Батальонът е сформиран през февруари 1942 г. от ветерани, подсилили своите познания във Франция и на Източния фронт. Някои от офицерите са доброволци, които са напуснали назначенията си в операция Морски Лъв, която включва инвазията на Великобритания. Това ги превръща в един от най-опитните и важни немски офицери в армията. Много от тях ще намерят смъртта си през следващите месеци, именно във въпросната планина.

Там съветските танкове няма да срещат съпротива при преминаването на немските линии и ще се концентрират върху по-равните точки. Преди да успеят да се покрият с лаврови венци, червената армия ще срещне една много лоша съпротива, която бързо показва, че не всичко може да е парад и развяване на байраци. Войната не се интересува от класическите шоуменства, тук положението е малко по-различно.

Немските анти-танкови оръдия ще нанесат зловещи поражения върху руската танкова бригада. При среща с въпросните позиции, най-често руснаците спират и отвръщат на огъня, но така или иначе понасят загуби. След като се произведе стрелбата, първата работа на танковете е да започне да бяга назад. Във въпросната точка немските артилеристи от 29-та пехота разполагат със 7.5 мм оръдия и при първият по-точен огън, няколко танка са извадени от строя. Останалите мъже от малък бронестранспортьор ще започнат още по-зловеща и точно стрелба, като се сражават до последния човек.

Щом съветските танкове попадат под обстрела, 4-те Panzer III и Panzer IV се включват в действието и излизат по флагна, започвайки да стрелят с анти-танкови снаряди по куполите на танковете. Всеки следващ изстрел подпалва британските танкове, екипажите се опитват да излязат, но веднага са разстрелвани от гренадирите, които се крият по северното възвишение. Комбинацията от танкове и анти-танкови оръдия ще накара повечето руснаци да си тръгнат бързо от полесражението. Немската пехота започва масиран огън по откритите руски войници, които през цялото време се крият зад металните тела на своята вече горяща бригада.

По думите на немския генерал, само тази среща коства между 16 и 32 унищожени танка – източниците и немските записи показват различни цифри. Междувременно не е трудно да се забележи, че никой няма представа колко са загубените руски войници от пехотата. В някои архиви се споменава, че е имало и прегазени от собствените си танкове.

Съветският отряд – 47 танков батальон, губи 13 от своите офицери и става 4-тата съветска формация, която е снабдена с танкове от програмата лизинг-наем, предоставена от британците. Немската опозиция на възвишението ще бъде победена до края на януари, което прави малката им победа много кратка. Руснаците затварят чувала и принуждават повечето германци да се предадат. Съдбата им остава неизвестна и до днес, поне на тези, които са се предали. Повечето остават затворени в лагери, където намират края си.